Валентин ДОНЧЕВСКИ:
Светът винаги е бил един и същ
...Разликата е, че сега всичко се случва по-бързо или поне така изглежда - казва известният художник и поет, музикант
/ брой: 233
- Тази година ти ще участваш за четвърти път в Есенния салон на изкуствата в Париж с творба от триптиха "Полит-спектрално облъчване". Каква е идеята на тази твоята творба?
- По регламент на Салона се участва само с една творба. Така че аз ще участвам с творбата "Политспектрално облъчване", която е част от триптих, с който участвах в края на миналата година в ежегодната изложба на Секция "Живопис"на Шипка 6 в СБХ.
Тъй като темата на тогавашната изложба беше свързана с това авторите да се опитат да дадат отговор на това "Какво се случи" през последните 22 години в политико социален аспект, аз се опитах да дам една интерпретация на своята рефлексия на преживяното, интерпретирайки го по начина, по който работя през последните години. А именно чрез смесването на фотография, колаж от черги и доработване с бои и пластмасови дрожди.
- Познавачите на твоето творчество твърдят, че триптихът е "своеобразна гротеска на политическата интрига в съвременния свят". Гротеска или по-скоро сатира - кое повече подхожда на днешните политици и управници?
- Общо идеята ми е тази, че съвременният човек е бомбардиран отвсякъде с най-различни послания и то най-противоречиви и трудно би се ориентирал в стремежа си за оцеляване.
Мисля, че за всички ни се отнася това, че сме участници в процес, който на моменти избива в политикосоциално кресчендо. Кои сме, къде сме, къде отиваме, какво сме съхранили, все въпроси, които още Гоген е задавал в своите картини.
- Кога се открива тазгодишният Есенен салон и в кой павилион на Шанз-Елизе ще бъде показан твоят триптих?
- Тазгодишният Есенен Салон се открива на 13 октомври и от няколко години е експониран в два павилиона по протежение на единия тротоар на "Шанз Елизе" между Гран пале и площад Конкорд. Павилионите са разделени на секции, като моята творба ще е в секция "Emergences". Има още секции Абстракционизъм, Експесионизъм и др.
- Автор си досега на повече от 20 самостоятелни изложби, от които няколко в чужбина: през 1994 г. - в Люксембург; през 2003 г. в Понт Авен - Франция; през 2004 г. - в Палма де Майорка; през 2014 г. - в Братислава. Кое свое представяне зад граница смяташ за най-успешно?
- Направил съм доста изложби, които са ме удовлетворявали главно морално, но сякаш най съм впечатлен от миналогодишната ми изложба в Българския културен институт в Братислава. По покана на г-жа Ваня Радева там аз показах изложбата "Еклектичен калейдоскоп", в която се представих с четири напълно различни стила. Експозицията беше открита в присъствието на четири посланика - на България, Франция, Белгия и Монако. Беше чудесно, че изложбата съвпадна с Дните на франкофонията в Братислава. Впоследствие гостувах с тази изложба по покана на г-жа Румяна Конева и БКИ в Дом Витгенщайн във Виена. Имах покана след това и от университета в Прешов, Словакия.
- Чуждата критика определя твоето творчество като самобитен стил с пластически търсения, които преминават от магически реализъм към наиварт, сюрреализъм и елементи на експресионизъм , стигащи до крайна абстракция. Къде е истината всъщност?
- Стилът ми на изразяване като художник наистина минава през най-различни еквилибристики, но мисля, че в основата си всичко е провокирано от моя стремеж да търся нови форми на израз както стилово формални, така и различни като методология. Всъщност аз съм такъв като характер - трудно се застоявам в един стил и тъй като се увличам в други изкуства те ме провокират да се променям.
- Твърдиш, че в своето изкуство търсиш взаимовръзките между различните светове и същности, като се стремиш да използваш тъгата на мъдростта и опита, натрупан през годините. Защо тъгата, а не радостта, да речем?
- Казано е, че мъдростта носи печал. Може това да съм имал предвид. Но винаги съм се стремил картините ми да не звучат тъжно и безизходно. На мен ми е близка по-скоро творческата екзалтация. Всяко нещо може да захрани творческия ми двигател. Напоследък например Хайку поезията и свиренето на бас китара, колкото и на пръв поглед да са различни, са ми близки по начина си на синтез и т.н.
- Навремето с изложбата "Чуй петела" в столичната галерия "Кръг+" ти хвърли "бомба в блатото" и разбуни духовете. След това в експозицията "Зодия петел" на "Шипка" 6 добави нови персонажи на несретници и клошари, в които бе закодиран философският подтекст за борбата между злото и доброто. Сега какви теми и идеи, образи те изкушават?
- Темите и идеите са сходни, но сега от известно време се занимавам с малка пластика, нещо, което бях изоставил от доста години. Смятам да представя на Есенния салон в Стара Загора две пластики от бронз: "Портрет на жена ми" и "Голо тяло"
- Каква своя бъдеща изложба замисляш и подготвяш?
- Мисля за една голяма изложба след 3 години, когато ще е моята шейсетгодишнина, а междувременно сигурно ще имам и други изяви.
- Казваш, че твоите неща са "по-специфични по характер". В какъв смисъл специфични?
- По реакциите на публиката съм разбрал, че в моите неща има нещо специфично. Аз сам не бих могъл да го обясня просто, но знам, че е така. Всеки автор има специфична харизма. Може би при мен е някакво еклектично преплитане.
- Коя е според тебе най-злободневната тема, от която не може "да избяга" никой съвременен творец - художник или писател?
- Мисля, че всеки основно иска да разбере какъв е смисълът на всичко, което прави.
- Светът като че ли освен в бедност и разврат, в духовна нищета днес е затънал в жестокост и безсърдечие, в равнодушие. Какво мислиш за това?
- Светът винаги си е бил един и същ. Разликата е, че сега всичко се случва по-бързо. Или поне така изглежда.
- Знам, че освен художник, си и поет, автор на музикални хитове. Покрай живописта и изкуството остава ли ти време и за тези музи?
- Много ми е трудно с времето - все не ми достига, но се старая да пиша и да музицирам. Имам нова песен и много искам да я запиша. Дал съм я за аранжимент и се надявам да се получи добър резултат. Напоследък се увличам от Хайку както казах по-горе.
- Трудно ли е да се живее и твори в провинцията?
- Бих перифразирал - кое не е провинция. Няма никакво значение, защото има само ТУК и СЕГА.
- Как намираш сили и енергия "да пробиеш" и да стигнеш до... Париж. Какво ти струва това?
- Да стигна до Париж ми е коствало много усилия и воля, тъй като за първи път участвах през 2005 г. в изложението. След това направих седем неуспешни опита и благодарение на ентусиазма и помощта на моето семейство нещата отново потръгнаха. Особено ценна е подкрепата на моя син, който организира всичко около участието ми в изложението.
- Кой е твоят кумир в изкуството и литературата?
- Кумирите ми са много. Те са различни един от друг, понякога са събирателни образи. Трудно бих могъл да назова едно име. Може би - Рембранд, Булгаков, Едгар Алън По, Франц Халст, Франц Кафка? Много са или по-точно бяха много. Сега чета по-малко поезия и повече гледам.
- Какъв е твоят девиз, от който се ръководиш в отношенията си към хората и в творчеството си като художник?
- Има един цитат от Едгар Алън По: "Мечтите са единствена реалност", който все още ми харесва.
- Благодаря.
Фрагмент от триптиха "Полит-спектрално облъчване", с който Валентин ДОНЧЕВСКИ се представя на Есенния салон на изкуствата в Париж