29 Март 2020неделя04:11 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Светът: нагоре по стълбата, водеща надолу

Това, което извличаме от природата, далеч надхвърля възможностите й

/ брой: 96

автор:Петър Герасимов

visibility 1177

Петър Герасимов е роден на 26.04.1942 г. От 1964-та започва да се занимава с журналистика, която е негова страст и до днес. Работил е в "Народна младеж", "Работническо дело"; съучредител е на списание "Отечество"; главен редактор и директор в Агенция "София прес" (до 1992 г.); впоследствие работи в различни частни издателски къщи.
ДУМА, чийто автор е Петър Герасимов, от сърце му честити юбилея и му пожелава и занапред да е сред най-търсените и четените й автори.

През последните петдесетина години природозащитниците от цял свят отправят неуспешни призиви, че е необходимо да спасим планетата - по морални съображения - и че има неща, по-важни от парите. По ирония на съдбата в настоящия момент именно парите - чрез негативния икономически ефект на климатичните промени и недостига на суровини - ще мотивират кардиналните промени, необходими, за да се избегне катастрофата.
Празни думи? Повтаряне на стари екологични мантри? Погледнете само черните цифри върху бензиноколонката, от която пълните собствения си автомобил: това е достатъчно, за да разберете как заплашително галопират цените на суровините (в случая на петрола). Миналата година китайският министър на околната среда Джоу Шенксян заяви: "Изчерпването, разпиляването и изтощаването на природните ресурси и влошаващата се околна среда са се превърнали в теснини и сериозни бариери пред (нашето) икономическо и социално развитие". Изречено само преди 20 години от устата на някой еколог, това би било отхвърлено с възмущение и оценено като крайно мрачен екстремизъм.
Казано с две думи: светът преяжда! Това е характеристиката на нашето съвремие. И това, както твърди Пол Гилдинг, бивш ръководител на световната природозащитна организация "Гринпийс", "не е философско твърдение, а просто научни изводи, основани на физиката, химията и биологията". Има много изследвания в тази насока, но обединяващият извод е един: светът като цяло живее над възможностите си.
В книгата си "Голямото рухване" Гилдинг посочва, че на базата на изследвания на големи международни организации ние се нуждаем от "Земя и половина, за да поддържаме сегашния ръст на икономиката". С други думи, за да се запази съществуващото положение, са ни необходими 50% повече от това, което може да получим от нашата планета.
Но тъй като не може да взимаме заеми от самите природни ресурси, то ние просто изгаряме нашия капитал, или - с други думи - крадем от бъдещето си.
Вече е време за окончателния извод: икономическият растеж има граничен предел. Вярата в безграничния ръст на една ограничена по размерите си планета винаги е била ирационална, но това е в характера на хората - когато поискат, отричат и очевидното. В наши дни това отричане се изпарява постепенно, дори и от царството на финансовите пазари. Както твърди известният експерт Джереми Грентъм от Световната парична организация, "факт е, че нито един отраслов ръст не е устойчив. Ако продължаваме с нашето отчаяно втренчване в растежа, ще изразходваме всичко и ще катастрофираме". От своя страна петролният специалист Ричард Хайнбърг твърди, че ние се движим отвъд пределните цени на петрола и към "пределите на всичко".
Въпреки тревожните констатации, концепцията за растежа е толкова дълбоко вкоренена в мисленето ни, че светът ще продължава да тласка напред икономическия растеж с всички сили и на всяка цена. В резултат на това, твърдят експертите, кризата ще бъде голяма, ще настъпи скоро и няма да е свързана с околната среда, а със самата икономика.
Очевидно планетата ще продължи да кърви, ще продължи да изчерпва капитала си, но икономиката не може - имено заради това хората ще реагират: не заради тревогата на еколози и различни природозащитни движения, а заради това, че науката е стигнала  до категоричен извод: на изпитание е подложен самия икономически растеж.
В подкрепа на този извод съществува много важен индикатор - това, че въпреки рецесията от последните няколко години цените на петрола и храните отново приближават рекордни стойности, тласкани от невидими на пръв поглед дълготрайни фактори, които не могат да бъдат забавени дори и от една рецесия. Грентъм нарича това "най-важното икономическо явление от времето на Индустриалната революция". Ако се върне сериозният растеж, ценовите "изстрелвания" на петрола и храните отново ще го убият, смята експертът.
Като резултат от всичко това отново ще сме изправени не пред години на бавен ръст като току-що отминаващата рецесия, а пред лицето на рязка промяна - край на евтините ресурси и разрушена природна среда.
Дори традиционно предпазливи международни форуми като Международната агенция по енергетика и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие неотдавна публикуваха прогнозен доклад, в който се подчертава, че в недалечно бъдеще, през 2050 г., светът ще бъде изправен пред недостиг на ресурси и свързаните с това икономически последици. Тези организации дори се осмеляват да попитат: "Дали процесът на растежа не минира сам себе си?"
И така, когато кризата удари, ще отговорим ли или просто ще се плъзнем в отворената пропаст, пита авторът на "Голямото рухване". Според Гилдинг кризите събуждат мощен човешки отпор, независимо от това дали са здравни, дали са природни бедствия или заплахи за националната сигурност. В такъв момент изглеждащите преди това непреодолими бариери бързо изчезват.
За да защити своя оптимистичен тон на фона на драматичните прогнози за предстоящата екоикономическа катастрофа, Пол Гилдинг предлага исторически примери с поведението на Англия и Съединените щати по време на конфликта с Хитлерова Германия. Както твърди авторът, мощният отпор на Лондон срещу хитлеристката инвазия и изключителните мащаби на мобилизацията в Щатите след атаката на Пърл Харбър са предшествани от дълги години на отрицание и спорове.
"Много хора в САЩ по онова време... са твърдели, че заплахата не е голяма, че би било твърде скъпо да се върви към военен отговор, че обществото не би го подкрепило. Не ви ли звучи познато?" пита в книгата си Пол Гилдинг. И бърза да цитира впечатляващи факти: само четири дни след японската инвазия в Пърл Харбър в САЩ е забранено произвеждането на леки коли за граждански нужди, събрани са огромни суми за технологични изследвания, военните разходи на официален Вашингтон скачат от 1,6% от брутния вътрешен продукт през 1940 г. на 37% пет години по-късно. Рязко се променя ритъмът и начинът на живот на гражданското население - с цел намирането на допълнителни финансови източници.
Трудно ли е да си представим това днес, пита авторът. Тогава да си представим алтернативата - че при една срутваща се глобална икономика обществото стои кротко и само наблюдава драматичния срив. Няма прецедент в съвременната история, който би подкрепил подобно заключение, а е пълно с доказателства за обратното, заключава екоекспертът. Човечеството може да е бавно, но не и глупаво. "Да бъдем готови за голямото рухване" - призовава Пол Гилдинг. Оптимизъм, който на сегашния етап би трябвало да се приеме само на честна дума...

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ