Светът на Ивайло Донков е музика

Таня Йовева

Отдавна исках да разговарям с Ивайло Донков, но той е трудно откриваем - участие в концерти, пътувания, работа в католическия хор и в професионалния хор на слепите. Всекидневието му е напрегнато, но той все още не е успял да намери подходяща за него работа и това го притеснява. Иска като всеки човек да води нормално съществуване, да има хубава работа със свой дом, но за повечето незрящи това все още е трудно постижимо. Той притежава силен характер, но в същото време е много чувствителен и раним, а това за днешното време не е добре. Необходимо е да си по-борбен, по-действен, за да можеш да постигнеш желаните неща в живота. Незрящата певица Кристина Александрова, с която повече от 20 години се познават, споделя: "С Ивайло сме много добри приятели, пеем заедно на концерти, участвали сме в операта - "Крадецът на праскови", изпълнявахме дори главните роли. Щастлива съм, че го познавам, за мен той е истински приятел, мога да споделя всичко, да разчитам на неговите добри съвети. Той изцяло се е посветил на музиката. Пяли сме в няколко града в Испания, в София - в зала "България", и в страната. Ивайло има участие в над 50 концерта. Публиката бурно ни аплодира, защото ние и двамата сме добри професионалисти, а това прави впечатление." За приятелите си Ивайло се раздава изцяло. Те са неговото богатство.
Според Ивайло трябва да даваш доброто от себе си за хората, които го заслужават. В творчески план все още продължава да се учи. Разочарован е от шоубизнеса. Според него трябва да си много опитен, за да участваш активно в този бизнес, в който не всеки може да бъде допуснат.
Характерното за Ивайло е, че обича да пее барокова и старинна музика, защото тя му дава възможност за по-голямо уединение. По този начин той изразява своята молитва към Бог. През 2008 г. Миглена Павлова, негова колежка, го запознава с Янко Маринов - органист на църковния хор, когото той много уважава и цени като специалист и приятел.
Ивайло е завършил класическо и камерно пеене в Музикалната академия. През 2011 г. е направил специализация по камерно пеене. Той бе участник в "Гласът на България 2013", успя да спечели и да замине на специализация в САЩ. За него е било неочаквано да получи голямата награда, защото мисли, че на публиката се харесват друг тип хора, но е бил приятно изненадан от отношението на хората към него по начина на представяне на песните.
Той е много привързан към семейството си. Има по-голяма сестра, която живее в Бургас. И разговорът ни с него се проведе по време на пътуването му към Бургас. Баща му продължава да пътува с корабите. Майка му е акушерка, но те всички са много привързани един към друг. Дълго говорихме и за посещението му в САЩ. Там той е бил на петседмична лятна школа в Бъртлин - Бостън. "Това бе колеж за джаз и поп рок музика",  разказва той. "Посетихме училището за деца с нарушено зрение в Бърклин. Разговаряхме с незрящ учител, който ни показа софтуери на говорещи програми, брайлови дисплеи, различни звукозаписни програми. Научих много полезни неща. В Бостън се чувствах като в Европа. Посетихме и голямата Бостънска библиотека. Порази ме мащабността на сградата."
За него разочарованието почти не е познато, защото не подхожда с големи очаквания към различните събития в живота си. Участвал е преди две години в конкурс на смесения хор на БНР. Там са му казали, че е добър изпълнител, но няма да може да следи действията на диригента, след като не вижда. И затова отказват да го приемат на работа. Независимо от всичко Ивайло вярва в доброто и е уверен, че светът ще стане по-добър и по-приемлив за хората с увреждания. Той обича да търси истината в живота и затова е умерено амбициозен и винаги преценява реално възможностите си.
Хубавото е, че желанието на Ивайло е все повече да се усъвършенства и да представя музиката по-истински. Затова светът за Ивайло е само и единствено музиката. Все още той няма личен живот и затова изцяло се е отдал на музиката. Посетил е концерта на Андреа Бочели и  е във възторг от певческото му изкуство.

Концерт в Първо студио на БНР