Сварени жаби

Чували сте за синдрома на сварената жаба, нали? Експериментът може да бъде използван като метафора, демонстрираща привикването на перничани към водния геноцид, в който ги потопи властта. Помните, че в него е използвана жаба, която бива поставена в съд с вода. Водата започва да се загрява и земноводното постепенно се адаптира към по-високите градуси. И в един момент започва да се сварява, без да има възможност да излезе. Което означава, че колкото по-силно е приспана сетивността ни, толкова по-бавно усещаме измамата. 

Мнозина от перничани продължават сляпо да вярват на мъчителите си от ГЕРБ, че наистина ще ги извадят от потопа на безотговорността. А дано, ама надали. Май спасяването на Перник от водната криза продължава да е мираж, въпреки гръмките обещания. Май е мираж и усещането, че е дошло началото на края на бедствието в миньорския град след хвалбите за изграждането на прословутия водопровод, който ще доведе живителната течност до чешмите на граовци.

През последните дни трима министри и столичният кмет се надпреварваха да повтарят като мантра, че всичко е премислено и че това е единственият шанс за Перник. Но малко след това стана ясно, че май всичко е пари. Цената на водопровода скочи екстремно от 25 на 27 милиона. Засега. Никой не е поел ангажимент какво ще се случи и кой ще плати сметката, ако екшънпланът глътне повече парици и един концесионер поиска допълнителните харчове да бъдат покрити. А е почти сигурно, че това ще се случи.

Крехка е радостта на перничани, защото прословутият водопровод няма да напълни "Студена", нито пък ще им осигури вода 24 часа в денонощието. Режимът ще продължи и може да стане по-драстичен. А и не е сигурно дали под напора на водата мрежата в столицата няма да даде фира и тогава... сбогом, язовир "Бели Искър". Столичани ще врътнат кранчето и перничани ще останат с пръст в жадната си уста.

До следващите кабинетни обещания...Или по-скоро до следващите проливни дъждове.