Студенти на Виолета Гиндева поемат към голямата сцена

Антония Каракостова

Имах късмета да попадна на държавните изпити по актьорско майсторство в IV курс, воден от доц. Виолета Гиндева с асистент Михаил Ботевски.
Виолета Гиндева е популярна в България преди всичко от филмовите си роли в "Един снимачен ден" на Б. Шаралиев, "Иконостасът" на Хр. Христов, "Черните ангели" на В. Радев, "Князът" на П. Василев. За тези филми тя получава една българска и седем международни награди. На театралната сцена Виолета Гиндева е от поколението артисти, което изгря с поетичната вълна в българската драматургия. Паметни са централните й роли в пиеси на Ив. Радоев, Ст. Цанев, Ив. Пейчев. Като прибавим Лора от "Между два изстрела" на Н. Драгова и П. Стефанов, Мила от "В полите на Витоша" на Яворов, естествено признаваме усета й за поетичност, духовна извисеност и красота. Лирико-драматична зрялост има в централните й роли на "Йерма" от Лорка и "Ифигения в Таврида" на Гьоте. Вярно е, че тя постигна и друг психологично-драматичен диапазон в голяма палитра от роли в съвременна западна и руска драматургия. И все пак преобладаващото в творчеството й винаги е било лирико-драматичното начало.
Тази е причината, поради която се изненадах, че за своя режисьорска работа В. Гиндева е избрала

комедията на Едуард Олби "Всичко в градината"

Същият текст бе реализиран блестящо от Народния театър "Иван Вазов" (1973) с режисьор-постановчик Енчо Халачев, сценограф Атанас Велянов. Това представление се ползваше с шумен зрителски успех и в България, и в чужбина. В съзнанието на театралната общественост тази постановка се помни със силното си сатирико-комедийно решение. Великолепният състав обедини актьорища като Андрей Чапразов, Георги Черкелов, Любомир Кабакчиев, Лили Попиванова, Сава Хашъмов, Виолета Минкова и други таланти. Фактът, че споменът за "Всичко в градината" на Народния театър, ще се наложи да съпоставям с изпълнението на млади, сега встъпващи на сценичното поприще артисти, беше повече от стряскащ.
В решението на Виолета Гиндева и Михаил Ботевски не сатирата и иронията са цел на посланието към зрителя. Те вписват комедията на Олби в друго българско време, където приоритет имат психологическите травми, съчетани с комедийни ситуации. Добро впечатление остави ансамбловата игра на студентите и общият стил на игра. Постановката на Учебния театър в Пловдив, представена за държавен изпит пред комисия и публика, е играна над 20 пъти, с премиера още на 7 декември 2011 г. В спектакъла на младежите е подчертано защо присмехулният Джек на Стефан Иванов е привързан към семейството на Ричард (емоционално раним при Димитър Стоянов) и Джейн (Таня Алваджиева). В очите на този Джек те са хора различни, запазили човешки ценности, достойни за неговата привързаност и обич. Режисьорското решение залага на тази различност на Ричард и Джейн в сравнение с парадиращите благосъстоятелност вилни дами Берил (Елена Пъкова) и Цинтия (Атанаска Стойкова), превърнали се в тайни проститутки на г-жа Тут (Златина Пехливанова-Гадженакова). Подчертана е меркантилността, циничното приемане на страшната истина като нещо нормално при изграждането на образите на съпрузите на вилните дами - Чък (Йордан Стоянов с още един изпълнител Димитър Аврамов) и Пери  (Янко Петров). Психологическата разработка на характерите е съчетана с живописното разиграване на комедийните ситуации, когато истината излиза наяве. Акцент в спектакъла са появите на г-жа Тут (Златина Пехливанова-Гадженакова), самоуверена, властна жена, която владее решението на всичко. Тя внушава идеята за убийството на Джек сред паниката на околните, че той ще разкрие позорната им тайна.
Интересно е решението на сина на Ричард и Джейн - Роджър (Стефан Димитров). Младият артист, освен комедийните ситуации, които подсилва с недоумението си какво става с родителите му, се преборва и с обстоятелството, че трябва да изиграе хлапак, който всъщност е връстник на майка си и баща си, като съкурсници в живота.
Има още една роличка без думи на Иконома (Димитър Аврамов), която не е по автор, а режисьорско решение. Той ритмизирано и с почти танцова пластика подменя аксесоарите на сцената между действията.
В изумително тясното сценично пространство младата сценографка Гергана Стаматова е постигнала максимум атмосфера и внушава простор. Костюмите - дрехи втора употреба, тя е преобразила и всеки от тях е в съответствие с характера на героя. Тези костюми са съвременни, близки и познати за изобретателния българин. А и героите се качват на сцената откъм входа на зрителната зала, сякаш са част от публиката, приличат на всеки от нас. Само Джек излиза откъм панорамата на градината в дъното, като нещо различно. Такъв е и финалът - мъртвият Джек на Стефан Иванов се появява отново откъм "градината" и хвърля своята сянка върху плоската панорама на пищните растения. Той е самоироничен, защото съществата, които обича, на които е завещал в наследство милионите си, ще трябва да чакат седем години, за да се сдобият с парите, докато го обявят за мъртъв.
В спектакъла "Всичко в градината" на Виолета Гиндева има чудесни етюдни разработки като радостната игра на Ричард (Димитър Атанасов) с колета, пълен с пачки долари, припечелени от Джейн като проститутка, изпратени анонимно от самата нея до съпруга й. Следва паническото претърсване на всеки предмет на сцената, откъдето извират нови и нови долари, които посипват сцената. Другото паметно физическо и емоционално действие е на Джейн (Таня Алваджиева) във финалното прегръщане и галене на шапката на убития Джек.
Спектакълът е стабилен, класически - в най-добрия смисъл на думата.
Втората постановка за държавния изпит по актьорско майсторство за Драматичен театър в Пловдив беше комедията

"Животът - макар и кратък" на Станислав Стратиев
 
Виолета Гиндева в цялото си творчество, а и в живота, е обичала да рискува и да търси новото. Българската съвременна комедия на Станислав Стратиев е поверена на младия, прохождащ режисьор Иван Събчев. Имало е защо - рискът е оправдан. Решението е интересно. Сценографията също е негово дело и е чудесно хрумване. На фона на черните кулиси на сцената героите сами променят игровото пространство с дълги, широки бели ластици, които по хитроумен начин се преобразуват в затворен кръг, квадрат, в разнообразни препятствия за главния герой - Архитекта, оплитат го в мрежите си като в паяжина. Боравенето с ластиците е поверено на Мъжа и Жената, които ритмично и забавлявайки се ги разгъват на черния фон. Комедията започва с Мъжа, в изпълнението на Димитър Добриянов. На бяла училищна дъска Димитър Добриянов рисува карикатурно градски комплекси и хора. Рисува бързо и препредава мислите на Архитекта (познатия ни вече Димитър Атанасов от комедията на Е. Олби предишната вечер). Самият Архитект се приготвя, за да се яви пред комисия, където за първи път в живота си се кани да възрази и протестира срещу безумен проект за градски комплекс. Белята е, че благите му намерения се объркват от нелепото скъсване на копче на панталона му. Безуспешно и невротизирано Архитектът ще търси помощ за игла и конец, за да спаси града от безумието на новия комплекс, за да каже мнението си пред авторитетна комисия. Всички образи, с които Архитектът се сблъсква, се изпълняват от Мъжа, подпомогнат от Жената. Без промяна в костюма Димитър Добриянов с остра характерност се преобразява в случаен жител от панелен блок, негов съсед, майстор, директор на ателие за специално обслужване на клиенти. Този Мъж, асистиран от Жената на Таня Алваджиева, мигновено се преобразява ритмично. Въпреки приспособяването към различните ситуации и Мъжът, и Жената си остават до полуда едни и същи и не крият това и от Архитекта. Никой от тях не желае да си мръдне пръста, за да помогне за зашиването на копчето, с което да спаси и своя град.
Пиесата е с остра сатирична насоченост, а постановката е интересна с дръзкото си визуално решение, с пластичното си и ритмично разнообразие. Архитектът не може да се пребори със собственото си истеризиране, примирява се и притихва в безпомощността си. Накрая, вътрешно и външно опустошен, захвърля с безразличие всичко - включително и панталона си без копче, към залата. Остава по бели боксерки. Вече му е все тая, поглежда тъпо към смеещата се публика и, съпроводен от аплодисментите, й обръща гръб и никога повече няма да се бори за безумния си град. Впечатляващ е талантът на младия артист, който играе многоликия Мъж. Д. Добриянов рисува пред очите на залата бързо и точно на училищната или чертожна дъска. Трие карикатурните си рисунки, за да нарисува новите разхвърляни мисли на Архитекта, вместо когото говори в началото, докато оня се реши да протестира срещу собствения си може би жилищен комплекс.
Премиерата на "Животът - макар и кратък" от Ст. Стратиев е реализирана на 20 март 2012 г. Играна е с успех вече десетина пъти. Спектакълът е улегнал, уверен, бурно взаимодейства с публиката. Жално е, че Станислав Стратиев не може да му се радва.

Пловдивският университет предоставя за всяка постановка на своите студенти по актьорско майсторство отделен делегиран бюджет. Притежава своя камерна зала на Учебния театър, където бъдещите артисти играят пред публика. Подбрал е за техни художествени ръководители именити творци. Доцентите Иван Налбантов, Леонард Капон и Виолета Гиндева бяха изпитната комисия. В колективната си оценка за всеки изпълнител те бяха доста взискателни, но имаха предвид и общото развитие на младите творци за годините от обучението им. Имаха високи изисквания към говорната култура на сцената. Според мен, в камерното пространство на Учебния театър студентите си служиха с българския език действено, ясно и естествено. В много отношения те говорят по-добре от немалко професионални артисти в телевизионните ни сериали. На Пловдивския университет му трябва голяма сцена и зала, за да се проверят и там неговите дипломанти. Нека му пожелаем и това да се случи. А на младите артисти, издържали своя най-важен изпит пред публика, ще кажем от все сърце - да бъдат щастливи, да имат творчески шанс и късмет. Нека намерят своето място на сцената на българския театър.


"Животът - макар и кратък" от Ст. Стратиев
Снимки Личен архив