Стрелбата забранена!

Васил Сердаров

С падането на снега навлиза в разгара си ловът на водоплаващи птици, ето защо е много важно да знаем по кои обитатели на езерата и реките не трябва да стреляме.
Сивата патица е единствената, която е забранена за лов у нас. Тя е малко по-дребна от зеленоглавката. Достига дължина на тялото 50 см, размах на крилете 90 см и тегло до 1 кг. По размерите си лесно може да се сгреши със зеленоглавката (по-рядко с друг вид патица), но се отличава по стройното си тяло и по-тесните криле. В полет се забелязва белият корем (зеленоглавката е с кафеникав). Най-важният отличителен белег е малкото бяло петно на крилното огледало (като Убучка захарФ), но то е ясно видимо само при възрастните мъжки птици и липсва при младите женски. Женската се отличава по-трудно от женската зеленоглавка, но за разлика от нея е с бял корем, малко бяло крилно огледало, по-тъмни сивокафяви опашни пера, и различно оцветен клюн, с еднакво широки оранжеви ивици отстрани.
Гнезди у нас по блатата и езерата край Дунав и Черно море, рядко във вътрешността на страната. По време на прелета се среща в цялата страна. Зимува главно по Южното Черноморие и водоемите в Южна България. Числеността й у нас е ниска и е вписана в Червената книга на България с категорията Узастрашен видФ. 
Под името потапници се обединяват всички средно големи и дребни видове от подсемейство Патицови, които се хранят главно като се гмуркат под водата. Те имат относително тежко тяло, по-къси от патиците криле (в някои случаи по-тъпи на върха) и излитат от водата по-трудно, след предварително разбягване по повърхността. Гнездят на земята, близо до водата. Хранят се с растителна храна или са всеядни.
У нас по-често се срещат червеноклюната потапница, кафявоглавата потапница, белооката потапница, качулатата потапница, планинската потапница, тръноопашатата потапница. Типичните им местообитания са плитки водоеми и блата с богата подводна и крайбрежна растителност. Извън размножителния период се срещат и в големи езера, крайбрежни блата и лагуни.
Червеноклюната потапница достига дължина на тялото 53-58 см, размах на крилата 84-88 см и тегло 0,8-1,3 кг. Сравнително едра потапница. Мъжкият е с голяма червено-кафява глава и шия, червен клюн, черна гуша и долна страна на тялото и кафяв гръб. В полет се отличава по белия преден ръб на крилата и бялото крилно огледало. Женската е сиво-кафява, с добре изразен контраст между белите бузи и кафявата горна половина на главата. Светлите петна по крилата са по-кафеникави, но ясно изпъкват.
У нас се среща по време на миграции и зимуване по Черноморското крайбрежие, по-рядко във вътрешността на страната. Гнезди рядко в резерватите ДБеленеУ и ДСребърнаУ, вероятно и в езерото Шабла. Включена е в Червената книга на България с категорията Дрядък видУ и е защитена.
Кафявоглавата потапница е по-дребна от червеноклюната. Достига дължина на тялото 42-58 см, размах на крилата 72-82 см и тегло 0,9-1,1 кг. Мъжките птици са с характерно трицветно оперение. Главата и шията са кафяви, гърдите и опашката Ц черни, гърбът, крилете и коремът Ц сиви. Женските са ръждиво-кафяви. Оперението им също е трицветно, с по-неясни граници между отделните цветове. Главата, шията и гърдите са кафяви, гърбът е тъмносив, коремът Ц светъл. В полет характерен отличителен белег при двата пола е сивото крилно огледало.
У нас се среща през цялата година, но е по-многобройна по време на миграции и зимуване. Гнезди край р. Дунав, главно в резерватите ДБеленеУ и ДСребърнаУ и по Черноморското крайбрежие, в Бургаските езера, рядко във вътрешността на страната. По време на прелетите и през зимата се среща в цялата страна, но основно по Черноморското крайбрежие. Включена е в Червената книга на България с категорията Дзастрашен видУ и е защитена.
Белооката потапница достига дължина на тялото 38-42 см, размах на крилата 63-67 см и тегло 410-650 г. Сравнително дребна потапница. Мъжките са червено-кафяви с тъмен гръб, бял корем и открояващо се бяло подопашие. Крилното огледало е бяло. В брачно оперение имат бял ирис на очите. Женските са по-светли, а ирисът на очите им не е бял. В полет и двата пола се отличават по характерната бяла ивица на крилото и бялото подопашие. Женската прилича на качулатата потапница, но се отличава в полет по контрастното, чисто бяло подопашие, по-широката, извита към върха на крилото бяла ивица и ясно разграничения от шоколадовите страни на тялото бял корем.
У нас гнезди по блатата и езерата край р. Дунав и Черно море, по-рядко във вътрешността на страната. По време на прелет се среща в цялата страна, зимува рядко. Белооката потапница е световно застрашен вид. Включена е в Червената книга на България с категорията Дзастрашен видУ и е защитена.