Страшно е

Нещо много страшно става в българското училище, след като в него все по-трудно влизат преподаватели. За поредна година в разгара на лятото стотици училища търсят кадри, а ръководствата им чакат в несигурност и напрежение 15 септември. Неяснотата кой и за колко време ще обучава учениците не е проблем само на директорите. Тя е заплаха за децата, за родителите им, за властта, за нацията. 

Трагичното състояние на системата продължава да е пряк резултат от безплодните опити на институциите да превърнат школото в привлекателно място и за двете страни, които са зад и пред чина. Още по-печално е, че положителен отзвук не носят дори милионите, които се изливат по различни държавни програми и проекти. Това разхищение в мизерията води само до несполучлива политика и драматична статистика. А тя няма да се промени, докато учителите през половината ден са заровени в бумаги, а в останалото време обикалят къщите в издирване на потенциални подопечни. Както знаем, дистанцирането от школото е характерно и за учениците. Те го посещават или телом, или духом.

При това всеобщо отвращение от образователната ни система може би е дошло време чисто и просто да закрием училището. Ако това е нечия цел, тя скоро ще бъде изпълнена.