Домашна библиотека
Страшните приказки и децата
Защо историите за 3-годишни са различни от тези за първокласници и кога да започнем с вълшебните разкази
/ брой: 220
Едва ли има нужда да ви убеждаваме колко голямо значение имат книгите и приказките за порастването на детето, за опознаването на света, на хората, на емоциите и мечтите. Също така сме сигурни, че всеки е заспивал с приказка - от бабините запаси, през красивите пъстри книжки, до татковата "торба със смешки"... Нищо не може да се сравни с магията на разказаната история, със света, който само въображението чертае и всеки път героите са различни, по-добри, по-големи, по-смели или по-страшни. В зависимост от това кой разказва, как разказва, какво е преживяло детето през деня, колко е пораснало.
Един от въпросите, които най-често тревожат родителите, когато избират книжка или история за "Лека нощ", е дали не е прекалено страшна и няма ли да "развалят" съня на детето.
Страхуват ли се всъщност малчуганите от страшните приказки? Психолозите са категорични - да, страхуват се, но тази емоция, родена и преминала първо през приказката и детското въображение,
е необходима първа среща със страха
За малките човечета е важно да разберат, че и тази емоция съществува. Чрез света на приказките те осъзнават и опознават своите страхове, надничат зад границите на собствената си сигурност и спокойствие, провокират смелостта си. Преодоляват един страх и се изправят пред друг.
Децата обичат да се идентифицират с любими герои, влизат в техния емоционален свят, опитват от техните страхове. Всичко е на ужким, но е ключово социално умение, което ги въвежда в света на възрастните.
Страшните приказки са изпитано от хилядолетия средство за въвеждането на различни ценностни категории като добро и зло, правилно и неправилно, страшно и смело, победители и победени...
В първите си години децата имат почти еднакви страхове - от тъмното, от непознатото, от чужди хора, от откъсване от семейството, от изоставяне, от провал. Чрез приказките малките разбират, че тези емоции не връхлитат само тях. Могат да избират между различни модели на поведение за справяне с определени ситуации. Затова и много често детето си избира една-единствена приказка, която ви моли да препрочитате вечер след вечер. Така малкото човече търси спокойствие и сигурност - чува нещо познато, знае какво следва и сякаш то диктува развитието на ситуацията.
Приказките дават необходимото време, през което детето постепенно, внимателно и със своето собствено темпо опознава страха и то в безопасно и сигурно въображаемо пространство.
Именно заради различните страхове на децата във всяка възраст са свързани и различните приказки.
Постепенно се въвеждат видовете герои
усложняват се сюжетните линии, трябва да се внимава и с вълшебните истории, защото в първите си години децата не правят разлика между реалност и илюзия.
Преди 3-годишна възраст подходящи и разбираеми са приказките, свързани с природата, с горските животни и с отношенията в семейството. Без вълшебства, сложни перипетии и дълги сюжети. Такива например са приказките "Трите прасенца", "Дядовата ръкавичка", "Грозното патенце", "Медената питка", "Маша и мечока". Историите трябва да са кратки, директни, с ясен край, без невидими същества, феи, ангели или магьосници. В тази възраст е рано да се въвеждат принцове и принцеси например, защото това е категория, която разделя хората или ги овластява. Това също е трудно разбираемо за най-малките.
Приказките за 4-годишните могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Тук вече може да има ясно изразен "лош" герой, който да бъде побеждаван от доброто. Чувството за справедливост в тази възраст е много силно изразено, затова е добре историите да са с логичен край, положените усилия да бъдат възнаградени. Подходящи за този период са истории като "Който не работи, не трябва да яде", "Сливи за смет", "Дядо вади ряпа", "Лъжливото овчарче".
При 5-годишните също е рано за магични същества. Трудно ще обясните например защо може да говори Златната рибка или как тиквата се превръща в каретата на Пепеляшка. Тук много подходящи са книжките за костенурчето Франклин, които разказват за отношенията между приятелите, в семейство, в детската градина и училище.
Децата на 6 години вече са готови за приказки, в които зли сили се опитват да променят съдбата на героите - "Спящата красавица", "Снежанка и седемте джуджета", "Красавицата и Звяра".
Бъдете подготвени за безброй въпроси
свързани както със сюжета, така и с качествата на героите. След 6 години може да обясните на детето, че има измислени неща, които се случват само в приказките. Въпреки че голяма част от малчуганите в тази възраст предпочитат да вярват във вълшебства и често си имат въображаем "приятел" с магични сили. Хубаво е да се обяснява връзката между причина и следствие, и детето да разбере, че всяко действие, всеки избор, който прави героят, е свързан с околния свят и може да го промени.
За първокласниците вълшебните и "страшни" приказки вече не са проблем, а предизвикателство. Те имат натрупан социален опит, различават основните ценностни категории, сами пробват да променят действителността и да не се съобразяват с мнението на околните. Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо са класическите разказвачи, които в тази възраст със сигурност ще омагьосат малчуганите. Българските народни приказки с вълшебни мотиви също са прекрасен "учител" за тази възраст. Децата съвсем скоро ще започнат да ги четат сами и от слушатели ще се превърнат в читатели.
Постарайте се да не "ограбвате" магията на приказките с екранизации от киното и телевизията. Въображението на детето работи чрез книгата, екранът ражда готови образи и звуци, които да разочароват. Книгата провокира въпроси, рови се в подсъзнанието и прави децата щастливи.