Странните цветя, или необичайните представители на флората
По-голяма част от тях никой не би искал да види в градината си
/ брой: 99
Почти всеки от нас неведнъж се е любувал на красотата на цветята, усещайки приятния им аромат и наслаждавайки се на празничната атмосфера, която те създават във всеки дом, офис и градина. Но в света съществуват и такива представители на флората, които учудват дори експертите в областта на растенията, познати на Земята.
Сред тях е и Венерината мухоловка (лат. Dionaea muscipula). Това чудно цвете е месоядно и си набавя храна с помощта на специфични приспособления, с които го е дарила природата. Щом мухата или друго насекомо кацнат на този ароматен капан, листенцата му веднага - по-бързо от секунда - се затварят. И така този представител на флората си осигурява необходимите хранителни вещества. Заради оригиналната му визия и необичайните способности цветето се превръща в обект на различни анимационни филмчета и дори компютърни игри като прочутата през 90-те години на миналия век Супер Марио.
Впечатляващата рафлезия арнолди (Rafflesia arnoldii), наричана още трупната лилия, всъщност е растение-паразит. За оцеляването си разчита на лиана Tetrastigma, получавайки от нея всички необходими хранителни вещества, за да произведе хиляди семена. Рафлезията е прочута с факта, че притежава най-големите цветя в света. Техният диаметър понякога стига до 1 метър, а теглото - до 4-6, а понякога дори 11 кг. Любопитен факт е, че тези представители на флората нямат нито стъбло, нито листа, нито дори корени. Външният вид на рафлезията напомня на зелка, но е много красив - особено когато разцъфва напълно. Миризмата му обаче е доста специфична и не е от най-приятните.
Цветето расте най-често край местата, където минават слоновете. Така, стъпвайки върху растението, тези животни пренасят семената му на далечни разстояния. Този необичаен представител на флората е открит по време на една от многобройните експедиции, предприемани от началото на 1800 г. от британския губернатор на остров Суматра, който бил заинтригуван от разнообразието на цветята и животните там. По време на обиколките на местността сър Томас Стамфорд Рафълз и приятелите му успяват да съберат доста образци на флората и фауната, неизвестни до онзи момент на хората.
Така през 1818 г. губернаторът и другарят му доктор Джоузеф Арнолд се натъкват на огромно червено цвете с бели петна и отвратителна миризма. Изследователите имат късмет, защото не е лесна работа да се види това растение в целия му блясък. Цъфтежът на трупната лилия продължава едва 3-4 дни, след което тя се превръща в черна слузеста маса. Въпреки че Томас Рафълз е основателят на Сингапур, името му по-често се асоциира именно с растението, кръстено на него и приятеля му - рафлезия арнолди. Освен на остров Суматра, в дивата природа тя може също така да се види на Ява, както и в Източна Малайзия. Нужни са цели 9 месеца, за да може от малка пъпка върху корените на лиана да се разтвори гигантското цвете. Оградено от 5 листенца, то съдържа няколко литра нектар, който привлича мухи и бръмбари с аромата на мъртви гниещи животни, с които се хранят. Когато опрашването е сполучливо, се появяват кръгли 15-сантиметрови плодове.
Колкото и зле да мирише трупната лилия, миризмата на титаничния аморфофалос (Amorphophallus titanum), меко казано, е в пъти по-неприятна. Това растение с право заслужава титлата "Най-смрадливото цвете в света", понеже ухае на развалени яйца, риба и гниещо месо. Всъщност обаче аморфофалосът е цвете от семейството на лилиите, което впечатлява не само с размерите, но и с външния си вид. От огромните листа на това растение се подава гигантски кочан - висок около 2 метра, с диаметър до 100 см и тежащ от 25 до 50 кг. Този уникален представител на флората живее близо 40 години, но през този период цъфти едва 2-3 пъти. Затова в екзотичните градини, създадени от хората, това събитие предизвиква страхотен интерес и тълпи зяпачи с часове се наслаждават на страхотния аморфофалос. Откритието на чудо-цветето принадлежи на флорентийски учен, който го забелязва на остров Суматра преди 135 години - през 1878-а.
Велвичията е растение, което според учените може да живее между 4 и 15 века. Тя има едва два листа с широчина до 20 см, които се стелят по земята, достигайки дължина от 1 метър. Цветята на велвичията много приличат на шишарки. Странното растение е кръстено на португалския ботаник Фридрих Велвич, който го открива през 1860 г. Ученият забелязва цветето в каменливите пустини на тропическата част на Южна Америка.
Цветята на волфията пък са най-малките в света, като размерите им не надвишават главичката на кибритена клечка. Растението обитава Северна и Западна Америка. Представлява малко стъбълце, приличащо на топче, с диаметър от 0,3 до 2 милиметра. Цветето свободно си плува по водата, като извлича от нея необходимите за съществуването му хранителни вещества. Волфията няма корени и листа и цъфти много рядко.
Величественият ароник впечатлява с факта, че достига височина до 90 см, а дължината на листата му е около 20 см. Стъблото на това цвете е месесто и е покрито с кафяви петна, което предизвиква усещането, че е облечено в змийска кожа. Големината на цветята на растението, появяващи се всяко лято, е близо 45 см. А багрите на този представител на флората предизвикват истинско възхищение: отвън ароникът е бледозелен, а в средата - тъмночервен.
Дракеята е орхидея, която расте в Австралия и цъфти постоянно 6 седмици - в периода, когато се излюпват и живеят мъжките екземпляри от определен вид оси, които опрашват това странно цвете.
Не по-малко необичайна е Царицата на нощта (Selenicereus) - всъщност е мрачен сив кактус с ръбести стъбла, който създава усещането, че е полумъртъв и с последни сили все едно пълзи по пясъка. В средата на лятото обаче в пустините на Аризона, Тексас и северната част на Мексико това растение по магичен начин се превръща в Царицата на нощта, избухвайки с 30-сантиметровите си белоснежни глави, притежаващи фин аромат, който се усеща в периметър до 30 метра. Три вида цъфтящи в тъмната част на денонощието кактуси - Cereus greggii, Hylocereus undatus и Selenicereus, се превръщат в истинска атракция. Но само за една нощ, събираща край тези красиви растения безброй насекоми, които се хранят с нектара им и ги опрашват. На сутринта листенцата на цветето се затварят, за да не се отворят никога повече...
Общо взето, в днешно време в света са известни 235 000 вида цветя, като от тях най-многобройно е семейството на орхидеите - поне 28 000 вида и над 300 000 сорта. Над 60% от представителите на флората обитават топлия влажен климат на тропическите гори. Някои цветя прибягват до крайни мерки в размера, миризмата и стратегията за оцеляване. Повечето не биха могли да растат в обикновена европейска извънградска градина. Но по-скоро никой и не би искал да ги види там, нали?!
Имената - научни и народни
Представителите на флората имат два типа имена: обикновени или народни и научни. Хората наричат цветята и растенията най-често според асоциацията, която те будят у околните заради миризмата и средата, която обитават. Доста от тях, като например Rafflesia arnoldii, са производни от имената на онези, които за първи път са ги открили или описали документално. Съществуват и обикновени названия на цветя, в описанието на които се използват латински или гръцки думи, а не езикът на даден регион.