Страната ни е на кръстопът

Николай Слатински е завършил висше образование във факултета по математика и механика на Държавния университет в Харков, Украйна. По-късно става доктор по математика, доцент по международна и национална сигурност, а през 2012 г. става професор по международна и национална сигурност. Започва работа като конструктор и програмист в Института за тежко машиностроене - Радомир. В периода 1995-99 г. е изп. директор на Фондация "Демокрация и сигурност". По-късно става секретар на президента по националната сигурност. Депутат е във Великото народно събрание от СДС.
Бил е преподавател по въпросите на националната сигурност в ЮЗУ в Благоевград,     Славянския университет в София, Варненския свободен университет и в Академията на МВР. В момента продължава преподавателската си дейност в УНСС, НБУ и Военната академия "Г.С. Раковски". Проф. д-р Слатински е автор на 4 монографии. Има 54 публикации, от които 8 в чуждестранни издания.



"ГЕРБ позволи на олигарсите да се концентрират върху консумацията на всичките прелести, привилегии и преимущества, блага, благинки и блажни удоволствия на статуквото"




- Уличните протести постепенно затихват. Недоволните българи излязоха на улицата с искане за нормални отношения между гражданина и държавата в едно демократично общество, които у нас не са партньорски, а властнически. Защо обаче протестите бяха опитомени и не можаха да родят своите лидери?
- Българите излязоха на улиците не само заради острата необходимост от нормални отношения между гражданина и държавата, а най-вече и преди всичко, за да заявят много ясно и с драматична острота, че моделът на прехода е провален, че той е откраднат от българския народ в полза на една върхушка от алчни, клептомански и антинационални олигарси, които управляват страната задкулисно. Хората разбраха, че оцеляването на България не просто като нормална европейска държава, но и като социум, като народ, е поставено под заплаха. А протестите затихват поне по 4 логични причини. Първата е, че в ход е конституционна процедура и народът ни за пореден и вероятно за последен път й дава шанс. Втората е, че типично по български лидерите на протестиращите се разединиха и се разкъсват между сърби (да се изстрелят в политиката чрез изборите) и боли (да не обслужат статуквото, вписвайки се като декорация към него). Третата е, че социалната мрежа у нас най-напред послужи за мобилизация на протеста, но после се спихна, уплаши се, започна да се присмива и накрая се дистанцира от протестите. И четвъртата, най-важната причина е, че са включени мощни медийни, социологически, финансови и репресивни механизми да се запази статуквото, а в информационното и комуникационно общество технологиите за промиване на мозъците и гасене на народното недоволство са доведени до перфекционизъм.
- За първи път народът протестира не срещу една партия, а срещу политическата система, която срина страната през последните 24 години. 
- Да, така е. Народът въстана срещу политическата система, която срина страната през последните 24 години! Последните четири години обаче бяха върхът на постсоциалистическата българска хиперпазарна и ултралиберална трагедия, защото до властта се докопа брутална прослойка от хора, еманация на най-уродливите дефекти на прехода - слабо образована, социално безсърдечна, зле възпитана, алчна за успех без всякакви задръжки и скрупули, силово-мутренска в мисленето, говореща на просташки език, нагло лъжеща и готова на всичко, само да печели комисионни от обслужването на външни геополитически и вътрешни монополистически интереси. За разлика от протеста през 1997 г. днешният е срещу прехода, срещу системата, срещу провалената, изродена във формални процедури демокрация, срещу разслояването на българския народ по формулата: 1% супербогати олигарси от затворените квартали, които си назначиха дори държавен глава, 9% гравитираща около тях, самодоволна "средна класа". Останалите 90% са българи, които си приличат по това, че живеят в абсолютна несигурност и непредвидимост.
- Как бихте определили управлението на ГЕРБ и какви ще са последиците за страната, ако Бойко Борисов отново спечели властта?
- След като постпреходното статукво стана циментирано и необратимо, правителството на ГЕРБ позволи на олигарсите да се концентрират върху консумацията на всичките му прелести, привилегии и преимущества, блага, благинки и блажни удоволствия, а ГЕРБ да служат за пазачи на стадото-народ - да си хрупка то тревица, да се кефи на Винету от Банкя, да си трае и да не надига глава! Само че охраняващите стадото се оказаха не смели овчарски кучета, а страхливи крайквартални псета, които са силни, когато нападат дружно някой слаб пенсионер и беззащитна женица с увреждания. Когато обаче младите им тропнаха с крак, те се ометоха, хвърлиха властта и панически се спасиха с бягство.
Проблемът е, че поради липса на друга охранителна спрямо стадото алтернатива, в ход е реализацията на песимистичния за България сценарий - да се заложи отново на същите пазачи, т.е. на ГЕРБ, но вече само заради охранителната функция. За останалото, т.е. като за лице пред света, ще им бъдат добавени приемливи десни политици, вечно жадни и винаги готови за власт от синдрома "К" - Кунева, Костов, Капон, Каракачанов. А за по-стабилно мнозинство са добре дошли и гласовете на омерзителните за всяка нормална демокрация две фюрерчета - едното шизоидче, другото - фашизоидче... Съжалявам за крайните думи, но те са от жал за България, че тя я докара дотам в парламента да има шизоиди и фашизоиди...
- Преди повече от година, упрекнат, че е баща на проекта "Бойко Борисов", Иван Кръстев сръчно се измъкна, като обясни, че не би могъл да е бащата, тъй като не познава майката. Какъв е приносът на т.нар. експерти на прехода в изобретяването и извайването на фалшиви пророци?
- Иван Кръстев много добре знае, че майката е българската постсоциалистическа олигархия. В омерзителен инцест между нея и експертите на прехода се раждат поредните фалшиви пророци. Експертите на прехода дадоха генетичния материал, те осемениха парите на финансовото лоно на олигарсите и резултатът е чудовищно грозен мутант на общество, което превърна социалната структура на българския народ в нещо като обърната чаша за вино - горе много тясна прослойка олигарси, после тънка, силно стеснена "средна класа", и много широко и високо дъно от останалия народ...
- Какви според вас са днешните екзистенциални страхове на Иван Кръстев и компания?
- В продължение на 24 години те конструираха един след друг нови и нови фалшиви пророци и когато те се сриваха, експертите на прехода започваха нов проект за поредния фалшив пророк на Отечеството ни. Сега те са в паника, която се дължи на няколко екзистенциални страхове.
ПЪРВИЯТ е породен от абсолютно неочакваното дезертьорско позорно бягство на Борисов от властта, което за първи път ги свари абсолютно неподготвени, без технологично време да изобретят  нов фалшив пророк.
ВТОРИЯТ СТРАХ е от това, че за първи път те са принудени не само да наблюдават сгромолясването на изобретения от тях фалшив пророк, но трябва да си плюят на физиономиите и да включат на пропаганда и агитация, с които да възкресят, да рециклират, да разПиАр-ят отново провалилия се Борисов.
ТРЕТИЯТ СТРАХ се дължи на силния гняв на олигархичното задкулисие от зарязването на властта от Борисов и несъмнено недоволството им е фокусирано и върху експертите на прехода, като няма как той да не бъде съпроводен с тежки санкции за това, че за първи път така подвеждат своите работодатели-олигарси.
ЧЕТВЪРТИЯТ СТРАХ е, че под заплаха днес е не просто политическият, а икономическият модел, който ограби, озлочести и опропасти България. 
- Какво се случва в момента със статуквото?
- Засега основно се напука фасадата на статуквото, но въпрос на време е да се пропукат основите на язовирната му стена и мощните, понякога мръсни води ще залеят политическата система и икономическия модел. Часовникът на осъзнаването на българския народ, че е измамен, че преходът му е откраднат, че демокрацията му е обезчестена, че децата му са прогонени, вече е започнал обратното си броене.
У нас бяха разменени целта и средството на прехода. В други държави от бившата соцсистема целта бе изграждането на либерална пазарна демокрация с разумен баланс на свобода и сигурност за гражданите. А средството бе приватизацията - защото всички успешни модели на държавно управление към 1989 г. бяха базирани на преимуществено частна собственост.
В България обаче средството стана цел - т.е. целта на прехода стана приватизацията с цената на всичко и на всяка цена, а целта стана средство - т.е. средството на прехода стана създаването на фасадна отвън и фалшива отвътре либерална пазарна демокрация.
- Какво ще се случи, ако икономическият модел рухне? Какви ще са последиците за страната и за олигарсите, които все още дърпат конците на някои политици?
- За мен България е на кръстопът. Страната ни може да поеме по някой от пътищата, които са пред нея, тя сега или съвсем малко по-късно ще трябва да направи избор.
Този избор може да бъде или моделът не просто да се запази, а да се усили и засили. Или той просто да се съхрани в този си вид, или постепенно да започне да бъде променян. Има вариант моделът да бъде "изметен". Направим ли избора обаче, връщане назад няма, защото до следващия момент пътят ни ще бъде един и само един и ние ще се носим по него без право на обжалване и обсъждане!
Решат ли олигарсите и техните политологически слуги и обслужващите ги партии на статуквото да "завъртят", да навият допълнително гайките, да усилят политическия и да засилят икономическия модел, следващият път може да се стигне до социален взрив, до безпощадна социална война на принципа "кой кого"! Не ми се вярва, че иначе алчните и слабо интелигентни олигарси и никак не глупавият им обслужващ персонал от политолози и партии ще изберат подобно ритуално самоубийство.
Може да се избере пътят на консервиране на статуквото, на включване, както в момента, на всички медийни, социологически, финансови и репресивни механизми за циментиране на това статукво. Резултатът ще бъде най-вероятно по-продължителна агония.
Временно прескачам третия вариант и отивам на четвъртия - "измитане" на модела. Не ми се е струвал никога възможен този модел, тъй като обществото ни има остър дефицит от революционност, доста от младата му и креативна енергия е зад граница, пък и ние никога не сме се "освобождавали" сами, а външните освободители в момента сами са се разжужали като пчели и търтеи в кошер и нито имат време за нас, нито им пука за нас.
Според мен най-добър е вариантът на постепенни промени на модела чрез съгласие в обществото и със сговор между политиците. При този вариант ще се правят неотклонни и неотложни промени, с приоритети и ясни репери за контрол на осъществяването и на ефектите от тези мерки. Без да влизам в детайли, само ще кажа, че можем да си спестим дори иначе неизбежното и задължително Велико народно събрание за някои от болезнено и неизбежно нужните мерки. А това е така, защото дали някоя мярка е конституционна или не решава не обществото, не парламентът, не президентът дори, а КС. При високо ниво на национална отговорност достатъчни са само 6 съдии да декларират, че нещо не е антиконституционно, и то става конституционно или е най-малкото отговарящо на духа на конституцията. Помислете - в името на 6-7 млн. българи само 6-7 човека, 6-7 конституционни съдии могат да вградят своя дух в новата сграда на освестена България.
- Смятате ли, че служебното правителство обслужва нечии интереси? Опасявате ли се, че страната ще тръгне по лош сценарий?
- Ако продължава по този път (макар че е още много младо и ще си остане вечно младо - какво са 2 месеца), служебното правителство ще ни убеди, че България може и без правителство, както един главен прокурор ни убеди, че България може без главен прокурор, както през последните 10 години Конституционият съд ни убеди, че България може без Конституционен съд, както преди време един председател на Върховния съд ни убеди, че България може без Върховен съд, както ДАНС ни убеди през последните 4 години, че България може и без ДАНС... Казвам всичкото това със съжаление.
Служебният кабинет може да ни докаже, че наистина са прави онези 80% от българския народ, които подозират, че той е просто един отбор от гладиатори, спонсорирани от ГЕРБ, които имитират участие в битки, за да може зад паравана на това оскъдно зрелище Бойко Борисов да се върне на власт като Главен Охранител на Статуквото, само че вече много по-озлобен и по-репресивен, сиреч такъв, какъвто от него се иска да бъде, иначе ще му бъде видяна сметката набързо...
- Има ли риск пред националната ни сигурност в момента?
- Да, рисковете са многопосочни. Първият е политическият. Една сложна, самоорганизираща се социална система, каквато е обществото, трябва да функционира по правилата, по които е учредена, и в съгласие с волята на тези, в името на които е учредена. А българската политическа система все по-драстично функционира по неписани, задкулисни правила и в интерес на една много тясна прослойка от 1% + 9% (при тях дори доста условно), но в разрез с интересите на другите 90%. Това прави системата много нестабилна.
Друг риск е икономическият, който е безкрайно несправедлив и няма достатъчно надеждни механизми за самоподдържане освен сега включените - медийни, социологически, финансови и репресивни. Но при тези ширещи се социални апатии, анемии и аномии, при този спадащ жизнен стандарт и свръхпроизводство на социални и психологически маргинали.
Третият риск е финансовият. Уродливото съчетание на политическа власт с обслужващи олигарсите функции, икономически репресивен модел и самозабравили се и забравили българските национални интереси банкстери, неологизъм от думите банкер и гангстер, напомпва огромни интереси, доминирани от хиперрисково, хазартно и безотговорно финансово поведение, което може да взриви валутния борд и да разбие цялата финансова система на България с втора хиперинфлация.
Четвъртият риск е свързаният със сигурността. Управлението на системата за национална сигурност чрез харизмата и манталитета на Борисов и чрез слабата образованост и некомпетентността на Цветанов доведе системата до състояние на насипност, пълна разбалансираност, чисто прагматичен цинизъм на шепата професионалисти в нея и включване на индивидуално и институционално самооцеляване. Разбити и разнебитени полицейски и специални служби, унищожена мрежа на гражданската защита, смазана жандармерия, политически злоупотребени антитерористични структури... Както казва един мой приятел от службите - в националната сигурност е пълно мазало, ако обществото знаеше истинското дередже на тази система в резултат на герберджийския погром върху нея, то хората щяха да протестират със сто пъти по-яростна сила!