Страната на крадците

Итало Калвино

Имаше едно време една страна, в която всички крадяха. Нощем хората излизаха с шперцове и фенери готови да ограбят дори съседите си. А сутрин всеки намираше къщата си опустошена.
Да, така си живееха тези хора - в пълно съгласие и хармония и всеки крадеше ближния си и никой не оставаше неокраден. Народ и правителство се мамеха взаимно - нямаше нито богати, нито бедни. Пълно равенство и справедливост!
  Но се случи така, че в тази страна все пак остана един честен човек. Той не излизаше вечер с шперцове и фенер, а си оставаше у дома - да си пуши и да чете романи. Крадците стигаха до къщата му, но като виждаха, че свети, не влизаха.
Известно време не му обръщаха никакво внимание, но един ден все пак решиха да видят как живее, без да краде. Но честният човек просто не знаеше какво да им каже. Започна да излиза вечер, но не за да краде, а просто, за да се разхожда. Отиваше до моста и гледаше как отдолу водата си тече. А като се върнеше, намираше къщата си ограбена.
 За по-малко от седмица честният човек остана без стотинка и без къшей хляб. Дотук нищо особено - вината си беше негова. Да не беше излизал! Но след известно време балансът се наруши - в страната вече имаше повече окрадени и по-малко окрадени - т.е. бедни и богати. Богатите взеха да ходят до моста и да гледат как водата си тече. И решиха да плащат на предварително наети от тях бедняци да крадат за тяхна сметка. Ангажираха ги с граждански договори, определиха им минимални заплати и дори проценти. Така богатите станаха още по-богати, а бедните още по-бедни.
 В страната се навъдиха богаташи, които не се нуждаеха вече от наемници, но за да поддържат положението си, те все пак продължиха да ги ангажират измежду най-бедните. Накрая се появи нужда от полиция и затвори.
По този начин, само за няколко години след случката с честния човек, в тази страна престанаха да говорят за кражби и крадци, а само за бедни и богати, за успели и за неуспели.
А пък честният човек накрая си умря от глад...

Превод от италиански
Огнян СТАМБОЛИЕВ