Столичният отпадък стана исторически

Няма нищо по-епохално от темата за софийския отпадък. Първо на гражданите им беше вменено дълги години, че произвеждат много отпадъци и затова местната такса смет е на най-високи нива за България.
Вече поредна управа на столицата не може да реши въпроса с боклука. От времето на Софиянски се строи и завод, голям завод с поточни линии за преработка и сортиране на столичния боклук. Тази есен трябваше по евродиректива дори да го събираме разделно, екоминистърката Манева от предишното правителство дори авансово заплаши гражданите с глоби. Глобите отново изпревариха реалността. А някак този прословут завод отново не може да се роди. Казват имало нещо там, но толкова... Едни обикновени проекти. И толкоз. 
Тук стои въпросът защо най-големият град не може да реши на пръв поглед лесен проблем, който дори се съфинансира с европейски пари? Дали защото няма капацитет в общината, или заради странните конкурси, които винаги бележат всеки голям проект у нас. Да не забравяме, че заради единия боклук в Сицилия пострада цяла Италия.
Софийският боклук е най-голямата болка на Столичната община и няма обяснение за поредната патова ситуация. Чака се и ВАС да се произнесе по процедурата по изграждане на завода и поредицата от претенции на отпаднали кандидати.
Тези дни в Пазарджишко алармираха, че повече не могат да балират отпадъците на големия град. Замърсяванията заради София са налице и хората пишат като последна инстанция до ЕК, за да им реши българския проблем. В същото време стои и заплахата от отложената евроглоба, загубата на средства от ЕС и какви ли още не санкции. И е ясно кой отново ще плати. Никога не са чиновниците, а онези същите столичани, на които им е вменено да са винаги виновни. И да плащат каквито и глоби да им начислят.