Стихотворения от Тома Бинчев

ТОМА БИНЧЕВ щеше да навърши 80 години на 22 август. Поет, детски писател, журналист и издател. Роден в Бургас. "Морето за мен е съдба. Аз не го възпявам, аз преоткривам едно свое море. Да възпяваш нещо, значи да му се възхищаваш, това значи да му се прекланяш. Докато за мен морето е нещо равностойно", казва той. Завършва българска филология и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като журналист в културния отдел на в. "Черноморски фронт" в гр. Бургас, където завежда поезията в културния отдел. Основава и ръководи литературен клуб, в който участват Петя Дубарова, Димитрина Баева, Росен Друмев и др. След като се премества в София, дълги години е уредник на Къщата музей "П. К. Яворов" към Националния литературен музей. Работи и като редактор към Студия за игрални филми "Бояна". 
Негови стихотворения са публикувани за първи път в "Черноморски фронт", когато е на 12 години, а по-късно и в сп. "Родна реч". Литературните му заложби са забелязани от Христо Фотев, който го завежда в тогавашния литературен кръжок "Атанас Манчев" към читалище "Пробуда". Из-под неговото перо през годините излизат поетичните книги: "Думите", "Открито море", "Часът", "Свободни сонети" "Морето в синьо" (двуезично английско-българско издание), "Морето". Автор е на над 20 книги и помагала за деца в началния образователен курс. По негови текстове са създадени редица детски песни. През 1997 г. основава издателство "Август", специализирано в издаването и популяризирането на класическата и съвременна художествена литература за деца.
Носител на редица литературни награди. През 2006 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Община Бургас. 
Напуска този свят на 23 ноември 2013 г.
И още думи на Тома Бинчев: "Рядко са ми необходими гларуси, шум на вълни, шумови ефекти, защото аз директно общувам с морето. Морето е измерение на нашата човешка същност. Изправени пред космическото му пространство, то става повод да се замислим кои сме, защо сме и да потърсим смисъла на съществуването в едни по-духовни сфери." 


СВЕТЛИНА

Ти ще преминеш своя живот
като фаропазач на отсрещния остров.

Пред него е всичко:
морето, хоризонта,
градът, разголен върху залива,
целият залив...

Всичко, което могат да видят
двете очи и сърцето на онзи,
който стои върху някакъв остров
сам,
и привечер пали една светлина,
за да напомня на моряци,
параходи и ветрове,
че там
има някой, който ги вижда,
но остава невидим за тях.


ТРЕВА

Трева, трева, трева -
безгласна и безименна,
и твоята глава
ще клюмне - идва зимата.

Там яростни сноват
и непреодолими
вихрушки... Има смърт.
И по-добре, че има -

да прибере душата ти,
трева, до пролетта.
Там изумруда ти ще плисне,

неудържим, защото ти си
платината на вечността
върху земята...