80 години от рождението на Иван Методиев

ИВАН МЕТОДИЕВ е роден на 13.09.1946 г. в София. Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи"). Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г. - издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми.
Публикува стихотворения от 1973 г. Автор е на книгите: "Прости сетива" (1980), "Пейзажи на душата" (1983), "Космогонии" (1987), "Брод" (1989), "Структури" (1989), "Майка на вселената" (1990), "Гъзове и облаци" (1994), "Книга на прашинките" (1995), "Песни за сираци и сирачета" (1996), "Време и нищо" (2001), "Повече тишина" (2003, изд. посмъртно), "Избрано" (2004, изд. посмъртно), "За образите и световете" (2006, изд. посмъртно), "Пейзажи на душата" (2016, изд. посмъртно). 
Творбите му са преведени на над 20 езика.
В началото на юли 2003 г. след кратко боледуване Иван Методиев заминава на почивка в Пиринска Македония. В местността Лошин на р. Места, близо до Добринище, на 10 юли 2003 г. преминава по своя брод отвъд тишината.


ЩАСТИЕ

Щастие ли? - каза ми чиновникът
Щастието днеска не приема.

Щастие ли? - каза ми търговецът.
То е нужно само за витрината,
за да ми примамва купувачите.

Щастие ли? - каза вехтошарят.
Имам тук едно като за тебе,
Малко е ръждясало наистина.

Щастие ли? - каза детективът.
Щастието е вече заловено
И в момента дава показания.


ВСЕЛЕНА

Самотният самотен е роден.
Самотният е в същност най-самотен
в мига, когато бъде споделен.

О, ти човешка дива самота,
наречена от някого вселена...

Звезди, частици, бог, треви, листа,
какво сте вие - само плач сиротен
на моята душа неприютена.


ХРАМ

Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.

Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната...
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.