14 Юли 2025понеделник16:26 ч.

Поезия

Стихотворения от СТОЯНКА МИТЕВА-БАЛЕВА

/ брой: 161

автор:Дума

visibility 11550

СТОЯНКА МИТЕВА-БАЛЕВА е родена на в с. Табачка, Русенско. Завършва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Защитила е дисертация по педагогика. Работила  е като учителка и журналистка в Радио София. Поетеса, автор на 20 книги, от които 17 са стихосбирки. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.


Интервю с времето

Кажи ми, забързано време, нима
превръщаш живота ни в проза?
Днес малкият принц в самота онемя
до своята плачеща роза.

А времето тръсна сърдито глава:
Не виждаш ли, мила госпожо?
Светът преживява без нежни слова,
но ден без компютър не може.

Суровата битка за хляба гнети.
В гетата той даже не стига.
Художник рисува безброй красоти.
Поетът простенва... на книга.

Гнети ме на майки горчивият вик.
Надеждата вика мигранти.
Но кой ще открие в света романтик,
обречен на тути и кванти?

Защо романтиците нямат гнезда?
- Та те са във свят нереален.
През чашата вино не виждат беда,
за обич са само мечтали.

За миг се смутих и дори онемях:
не знаеш ли, време бездушно,
умират деца, не тъжиш ли за тях,
войната не чака оглушки...

Обърка се времето. Болки и грях
преливат в тревожните теми.
И даже луната трепери от страх
за нашите дни преброени.

Безславният край на това интервю
достига почти до джендема.
И кой ще ми каже сега "Ай лав ю!",
нали съм за обич родена.



Две майки

От двете страни на една барикада
войната повика момчетата млади.
Ракети свистяха, не беше шега,
но кой дирижираше? Скрит е врага.

Две майки проплакаха с вопли горчиви,
че няма да видят чедата си живи,
ще жалят да гроба, ще леят сълзи,
предателски студ като змей ще пълзи.

Момците растях еднички на мама,
без жал ги посрещна абсурдната драма -
единият беше смелчага напет,
а другият - плах, малодушен и блед.

Смъртта бе еднаква и нямаше милост,
а майките гроба поливат без сили.
Остават без глас, съкрушени от плач,
и всяка проклина маскиран палач.

Къде се е скрил безграничният разум,
къде е духът, който живите пази?
Нима съвестта е безсилна сега
да спре Велзевула със черни рога?

Две майки, почернени в битка сурова,
жестока, позорна за времето ново.
И двете проклинат нелепата сеч
със родни слова от славянската реч.



Бели нощи

Нозете се стъписват по баира,
очите ми пътуват по света.
Сега по телефона ме намират
приятел и събудена мечта.

Очите се смириха с нощна смяна -
че пак броя замислени звезди.
В душата ми незаздравяла рана
като лисица тайно ме следи.

Ще кажа на лисицата дословно
да светне лампа, че със листа бял
пак имам да споделям нещо ново,
което моят ден не е видял.

И тя е като мене упорита -
донася ми писалката дори.
Но утре никой няма да ме пита
дали сърцето може да гори...

Аз просто имам свои бели нощи
и може би това наричат стрес.
Но пак ще съмне и ще зная още,
че щом си жив - ти трябва жива чест.

ЕК предвижда нов данък за големите компании

автор:Дума

visibility 448

/ брой: 127

Получаваме 4,4 млрд. лв. по ПВУ

автор:Дума

visibility 412

/ брой: 127

Три агенции повишиха кредитния рейтинг на България

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 127

БНБ пуска първите златни монети в евро

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 127

Геополитиката е в основата на враждата

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 127

Атина се бори с хилядите мигранти

автор:Дума

visibility 492

/ брой: 127

Лавров в Китай след пълна подкрепа от Ким

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 127

Накратко

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 127

47 години не стигат

автор:Аида Паникян

visibility 479

/ брой: 127

Антибългаризъм

visibility 403

/ брой: 127

Игри на мита

автор:Таня Глухчева

visibility 411

/ брой: 127

Гаранция за европейското ни настояще и бъдеще

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 127

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ