Стихотворения от Надежда ЗАХАРИЕВА

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА е родена в трънското село Радово. Завършила е френска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на стотици стихотворения, 16 стихосбирки, три романа. Написала е текстовете на много известни песни. Съпруга на големия поет Дамян Дамянов.

Еманципация

...А може би, наистина,
съм твоя кост. И - нищо повече!
В библейски времена орисана
да съм покорна твоя спътница.
Затуй ме гледаш със насмешка ти
как търся своето разковниче
на свободата си, човешката -
достойната и неразпътната.

Как търся свойто равновесие
сред истини и сред илюзии,
над бъдещето си надвесена,
под миналото си - прегърбена.
Във бързината си, понятната,
аз чувство не едно охлузих и
е болка скрита свободата ми -
с незаздравели още ръбове.

В стремежа си да бъда цялостна,
отделна, горда, независима,
от тебе аз ще бягам яростно,
додето, някъде в годините,
без дъх към себе си затичана,
настигна тая стара истина -
когато с тебе се обичаме,
съм цяла. Инак - половината.

Равносметка

Не съм Богородица, но така се получи -
над криволиците на душата праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.

В тях нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше власт.
Там беше въпрос на достойнство, на свяст,
във култ да издигнеш човека до тебе.

Там беше позор да ядеш наготово.
Почтения там не наричаха "Луд!".
С един синоним бе животът там - ТРУД.
Мълчанието - по-златно от златното слово.

Изкопаеми норми. Кодекс допотопен.
Незадължителни, зная, за атеист.
Без тях би ли бил животът ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?