29 Март 2024петък17:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Стихотворения от Бойко Ламбовски

/ брой: 207

автор:Дума

visibility 2079

Скъпи читателю, 

В днешния брой на "Пегас" ще се докоснеш до ярката метафорична поезия на Бойко Ламбовски, който тази година навърши шест десетилетия. Приятно четене.

ПЛАТНО СВИШЕ

С известно любопитство наблюдавам

какви ми ги Съдбата причинява. 

Така най-вероятно наблюдава

извежданият на разстрел 

как крайният войник отляво има 

на десния ботуш възпрясна птича курешка.

А лейтенантът, който дава заповед

на фона на три хилави дръвчета,

е нереален като чук в пейзажа.

Дотолкоз нереален, че отгоре,

Бог може би дори се двоуми

дали пък да го изчегърта с нокът,

понеже внася на платното прекален,

убийствено безвкусен драматизъм. 

Ала решава - всъщност не си струва.

ТЕЛЕФОН

През 7000 километра

и 300 месеца немота

той й направи адски

зашеметително предложение:

- Значи виж - каза той - не стана

през тоя живот обичането.

Дай горе твърдо да си поискаме

два нови живота - наблизо.

Помълча и добави тихо:

- Защото не виждам друга

причина пак да се раждам,

ако те няма наоколо.

Тя стоеше в ръка с ютия,

а в другата - със слушалка.

После тихо подпря ютията,

и ютията тъй застина -

като вирнал носа си лайнер

в картина на маринист.

- Здравей - каза тя - отдавна

не си се обаждал. Всъщност

е радостно да те чуя.

А после не каза нищо

нито тя, нито той, защото

летяха мисли и хора,

течаха скали, цъфтяха

свръхнови звезди и разни

прекрасни цветя на бунта.

А те като смърт са ярки -

като смърт или като букви

в букварите по обичане.

Но жиците не улавят

такива неща все още.

Те - жиците - съответстват

на своя си и на нашия

несложен капацитет.

В което си има логика.

БАТЕРИЙКИ ПО ВЕРТИКАЛА

Не различава мравката дали 

пълзи по ствол на горски исполин,

по торс на монумент от бронз, или

по строг пилон на флаг, стена, комин...

Не знае, но пълзи нагоре тя.

Могъща сила сякаш й шепти.

Такава сила пролетта с цветя

накичва и планетите върти.

Сърцата ни са също заредени

от тази сила - за известно време.

Батерийки сме сиротни, това е.

Не знаем по какво пълзим, смутени.

Не знаем кой отгоре ще ни вземе.

Но силата със сигурност го знае. 

ВЕЩИЦА

Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,

в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.

Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив 

заврещя: "Изгорете я тая щерка адова!"

Деветнайсет години по ваш закон преживях!

Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!

"Блажени низшите духом" - мърморехте, но видях,

че слабите го не вярват,

а силните го не слушат!

И отидох при Оня, който не лъже с добро;

там няма щастие, но и измама няма!

Повеселих се поне - на последното ми хоро,

Рогатият блъскаше тъпана,

седнал на храма ви!

Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;

забърквах злъчка - дано изтровя

вас и наследниците ви...

Не мен жалете - последният може да стане пръв,

но вие няма да бъдете

нито първи, нито последни!

Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!

Аз поне - грешната, изгарям млада и здрава.

А вие ще изгниете приживе - като леш,

ако не умрете

скоропостижно

от завист!

СПОДЕЛЯНЕ НА МЕТАФИЗИЧЕН ОПИТ

                                                          На Панко

 

Човеците отглеждат плодове,

стада и челяд в земните градини.

На много и различни богове

се молят за реколтата си, сине.

 

Аз тези богове по имена

познавам, но не съм им бил на гости.

Уцелвал ме е с кратка светлина

единствен Пеперудения Господ.

 

Той всеки ден, докато си дете,

кръжи над теб с прозирното си тяло,

и бликове танцуващи плете

като видяло слънце огледало.

 

Но ти не го и забелязваш - не.

Тогава още сам си пеперуда,

размахала криле и колене

в поток от непресъхваща почуда.

 

А после той е друг. Дали цвета

мени, или се вдига в своя космос;

все по-широка сянка над света

намята Пеперудения Господ.

 

И става синкав и недоловим.

За миг го мернеш - кацнал върху храма,

но ето - пеят, служат му, а дим

е вече той и никакъв Го няма.

 

Или - подобно бомбардировач

над пясъците тъмен кръст развява,

а след секунда - нищо. Тънък плач

на мястото му се доизпарява.

 

Светулчесто разсее твоя мрак;

ти почнеш да ликуваш - Той въздиша.

Отец намериш ти, а Той - сирак...

Ти тържествуваш; Той си е отишъл...

 

Внимавай, сине - Той изглежда плах,

и лековат, и присмехулник просто...

Не е така: и с тихия си смях

е страшен Пеперудения Господ.

 

Мнозина се догаждат за това,

и правят всичко, за да оглушеят.

Но оня смях расте като трева,

а после ни затиска като нея.

 

Дано усетиш яркия му зов

през някоя Марина, Нина, Ина...

Човеците го смятат за любов -

възторг и Божа мъка то е, сине.

 

Дано, когато напълзи все пак

и теб смехът, всесилен като троскот,

не се страхуваш вече. То е знак

за близост с Пеперудения Господ.

ВРАЧАНСКИ ШАНСОН

Беше ли, или не беше Ангелина на света?

Като розов сън премина, ах - отмина младостта:

 

с пеперудена шнола, с бялото сукманче - рипс;

с локвиците, рано сутрин захрустели като чипс;

 

с хулиганското червило, с татуирания чин,

с шеметите в оня двор под никотинов балдахин;

 

с шест бригади, три танкиста и Дилайла без юзда;

с два развода, три завода, три борби за свобода...

 

Ангелина - тежка птица с недомътени яйца...

Като ланска шума шушнат прегорелите сърца.

 

В каменистата градина - чушки, дюли и сълзи.

Ангелина не роптае, Ангелина не пълзи.

 

Ни продава, ни купува под дъждовния олтар.

Не замина за Канада, не замина за ЮАР.

 

Философски бод не вплете в ни един разшит гарез.

Не подсили с реч и бомби планетарния прогрес.

 

Не пребради с черна кърпа ни светило, ни светец.

Не премери чужда радост, чужди тръне и венец.

 

Ангелина маха, маха - всеки миг ще отлети -

вихрен валс със Млада Бога над света да завърти...

СИНОВЕТЕ НА ЖРЕЦА

Като бавен кошмар, като танц на възкръснали мумии

всяка нощ те повтаряха своя основен урок.

Щом утихнеше храмът след дневния рой малоумници,

те с парцали в ръцете възсядаха прашния бог.

Всяка нощ те петната ръждиви грижливо замазваха,

и могъщото теме излъскваха с кръв и зехтин.

Жрецът строго подвикваше, ала ги гледаше ласкаво,

както всеки баща гледа своя старателен син.

Преди сън, като всеки баща, не забравяше никога

да помисли с надежда за тях - двете будни чеда.

А заспеше ли, те като кукли - дълбоко, си смигваха,

и започваше тяхната тайничка, зла свобода.

Всяка нощ те се втурваха в залата, дето молитвено

бяха струпани новите дарове. Свели глави,

ги преравяха, после с еднаква досада разритваха

сиромашки петаци и златни, огромни тави.

Кой намира това, дето търси, веднъж и завинаги,

щом смъртта даже цъфва с тлетворна, неведома мощ?

...Те присядаха пак до бокалите с жертвено вино и

ту ридаеха, ту се кикотеха цялата нощ.

И пияни, заспиваха в хладните ниши по видело.

Сън сънуваше първият - как, пред тълпата превит,

в мъртва хватка е стиснал краката железни на идола,

и го тръшва пред всички, и рухва дебелият зид.

А сънуваше вторият, как с нова тайна тълпата

той пронизва така, както скрито пронизва слуха,

и дървото, което е бавният вик на Земята,

и Земята, която е дългият вик на духа.

ПОРЕДНО ОСНОВАНИЕ ЗА ЛЮБОВТА

 

Не се отвързвай с пеещи очи,

не друсай свободата си зелена,

и като звяр безшумно не плачи

в полуопитомената вселена.

 

Не се отказвай само, а върви,

върви след любовта си като мечка,

забила през треви и синеви

в небесна и безизходна отсечка.

 

Поклащай многопатила снага

над улици и облаци опасни,

халката като кървава шега

облизвай над следите й неясни...

 

Върви след любовта си всеки ден,

и всеки час, и всеки век, защото

синджирът е напълно разрушен

в сакатата ръка на естеството.

 

И вече няма никакъв синджир,

и вече нямаш плътност, нито форма,

и светиш като някакъв пунктир

в сакатата глава на астронома.

  *   *  *

Поезията не е да се уплашиш преди да се родиш

Поезията е богобоязлив анархизъм

Божествен бунт срещу Бога

      Поезията не е изящество на мизантропията

      Не е аргументация на плача

Поезията е да установиш, че си единственият си враг

      Поезията не е умение да предвидиш

      и подредиш (да победиш)

Поезията е заговор на словесни терористи, държава за

избягали роби, вечен пир на безприютни анахорети.

      Поезията не е да пиеш и да пееш,

      не е да си пръснеш черепа

      или друг да го стори

      Поезията не е да накараш някого

      да се самозапали, да яде чаши

      или да спи с богата и грозна жена

Поезията е аутсайдерство за шампиони,

шампионат по катастрофалност и безразсъдство

      Поезията не е дъвка за скопци,

      не е целувка за беззъби

      и песен за глухи

      Поезията не е да си правиш кефа

      и да вдъхваш аромата на розите,

      не е да си бледа пиявица

      върху раната на собственото въображение

Поезията е скърцане на зъби,

звън на вериги и мечове,

отрязани фалоси и уши

Поезията е трън в челото,

електрод в мозъка,

змийски съсък в съня

      Поезията не е да си фукльо с прехапан език,

      или срамежлив мародер

      край агонизиращия си дух

      Поезията не е да си нямаш

      любима или любовница

      или пък да си имаш,

      не е да си хомосексуалист, навигатор, овчар

      или мъж в пардесю с лула и приятни обноски

Поезията е величествено нещастие

Поезията е перо

от крило на къртица,

благотворителен концерт

за електрони и божества

      Поезията не е да пишеш стихове,

      не е да смучеш молива,

      не е да си самотник, глупак или графоман

Понякога е и това

      Поезията не е поезия,

      не е нещо, което си струва труда

Поезията е религия

за падащи ангели

и възземащи се бесове

      Поезията не е достатъчно

Поезията е всичко, което

      нямаш

имаш

Текст към 0902: 

Бойко Ламбовски е роден на 13 март 1960 г. Завършил е Френската гимназия в София и Литературния институт "М. Горки" в Москва. Работил е в Съюза на българските писатели и в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата. Завежда отдел "Култура" във в. "Сега". Поет, публицист. Автор е на 9 стихосбирки, както и на книги с есета и проза. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. езици. Носител е на редица национални литературни награди, сред които "Владимир Башев", "Гео Милев" и др.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ