В СЕЛОТО НИ ИМА ГЛАД... ГЛАД И СМЪРТ!

Трендафил ВАСИЛЕВ

Това е безутешен поплак, горчиви думи на българина Димитър Събев, нарекъл себе си Злочести, за тежката му робска участ. Той е оставил свой ръкопис за живота и страданията си през късните десетилетия на турското робство, първата половина на XIX век. Ръкописът е изнамерен и подготвен за издаване от проф. Венелин Кръстев, публикуван от издателство "Българска книжница" през 2004 г.
Димитър Събев е роден в село Орман (Горица), Бургаско, около 1811 г., починал през 1897 г., на 86 години. Детството и юношеството му преминават в пълна мизерия на многочисленото му семейство в село Чeнге (днес Аспарухово), Варненско. На 16 години заминава с руска войскова част за Русия. Там работи като слуга и общ работник. Връща се в България през 1836 г. Възмъжал и ограмотен, става учител в село Аспарухово. По негова инициатива е построено училище през 1851 г. и черква през 1857 г. Написва автобиографията си през 1895 г., когато е бил вече над 80-годишен. Ръкописът му обхваща времето до 1857 г., до построяването на черквата. Явно е държал да разкаже за живота си в поробена България и царска Русия като най-увлекателни и затрогващи разкази от неговото минало.

В ръкописа, който е 103 страници, Димитър Злочести разказва за многобройни свои преживелици и страдания, за трудната съдба на българите в Камчийския край, всекидневната им борба за оцеляване. Самият той, подгонен от глада и нищетата, от безизходността и зверствата на турските поробители, търси свой друм, за да оцелее в един свят на пълно безправие и нечовешки условия на живот. Но историята показва, че това е характерно за всички българи, за всички краища из Българско. Нескончаеми жестокости, безнаказани убийства, грабежи, изнасилвания, потурчване - това е реалната картина на поробена България.
Авторът има ясното съзнание, че е българин, формира в тежка житейска съдба своето народностно съзнание и патриотично чувство. Той си служи със словесната изразност на народен разказвач. Разказът му, изписан в стихотворни редове, в ямбичен ритъм, е срoден със стихотворните епически народни творби. С делата си - летописец, учител, свещеник, строител на училище и черква - той е ярко име в предосвобожденското ни време. 
Във встъпителната статия към изданието проф. Венелин Кръстев определя ръкописа като уникален непубликуван исторически документ от Българското възраждане, който се прибавя към познатите ни паметници от Паисий до Захарий Стоянов, и че издаването му е паметно събитие за националната ни писмена съкровищница. Ръкописът недвусмислено свидетелства, че през робските дълги години, над подчинението, примирението, пригаждането, отродяването, стои непобедимото българско устояване на вяра, род и чест. Неброими и потънали в забрава на тъмни векове са, нека ги назовем, "незнайни българи и българки", които като Димитър Събев Злочести са непреклонни пред ярема на робството, но не са били способни и не са могли да го запишат в свещените страници на националната ни история. Към българското устояване идва Българското възраждане с училища, читалища, църкви, манастири, знание и слово. И пламъкът на величавото Априлско въстание с неудържимата жажда за свобода!
Оцелелият след многовековно робство български етнос с милиони имена, високият глас и движение на световната прогресивна общественост за защита на българите, заредената с братска освободителна мисия Руско-турска война от 1877-1878 г., са основните предпоставки и условия за възстановяване държавата на българския народ. Един народ, нареден с историята, знамето и герба си достойно сред другите народи в съвременния свят.