Стихът е мост, надвесен към небето

Георги Н. Николов

"Хълмовете нямат полумрак" се нарича новата книга на Боян Ангелов (изд. "Български писател"). Тя е изградена от четири поетични части: "Когато", "Сетива", "Пропелер", "Материя", и илюстрира ясно самонадграждане в творческото развитие на автора. По страниците си дават среща личността-символ и новото столетие върху теми, вълнуващи неизменно тленната ни същност. За живота и смъртта, за смисъла на краткото ни съществуване върху планетата, за ролята на поета в общественото развитие и пр. Това, което отличава Ангелов от други негови съвременни поети, е философският модел на разсъдъчност, чрез който споделя концепцията си за света. Темите са изведени от контекста на реалността, до която се докосват, но целта на твореца е мащабна. Да усети хода на човечеството във времето и пространството, аксиоматично независими от биологичната ни същност. Затова и обобщеният силует на лирическия герой, тленен в същността си, е подчинен на безсмъртната сила на мисълта. Която го води из дебрите на житейския безкрай. Прави го доминантен пред нечаканите му предизвикателства и донякъде - господар на личното си "аз". Но истински двигател в "Хълмовете нямат полумрак" е енигматиката на съдбата - понякога предсказуема, по-често: коварна. Нечакано щедра, или равнодушно местеща човеците върху шахматната дъска на делника. Всеки от тях носи свой геном на предопределеност, спиращ пред прага на вечността.
Може ли знайният финал да бъде отдалечен във времето? В какво се изразява безсмъртието и защо сме лишени от него? Щастлив остров на забравата ли е интимната любов, или илюзия пред грапавините на реалността? Тези и други още въпроси вълнуват Боян в новата му книга. Която всъщност е авторово откровение за изживяното от него, преосмислено и изковано в послания към читателите. Ангелов е задълбочен психолог и знае, че отделната личност неизменно се вгражда в иконостаса на гражданското общество. Като негов водач, или в сивата маса на тълпата. Затова не е изненада, че в книгата са включени стихове, обобщаващи и ставащото у нас. Възвеличаването на човека винаги минава през покорените от него върхове и през падения. През терзания, съмнения и крехък оптимизъм. Тук е мястото и на твореца, когото съвременниците очакват да съзрат в челните редици на борещите се за промяна:

Какво ме принуждава да съм гневен?
Дали несправедливостта злочеста,
че все по-често безучастно гледам
на хората измамени протеста?
                                                  "Дали"

Новата книга на Боян Ангелов се отличава с изповедна искреност и с преоткриване на Човека между божествената му същност и делничната суета. Едновременно демиург на прогреса и безпощаден рушител на сътвореното, когато душата му е стегната в неверие. Но ориста му е библейски ясна - да посреща безкрайната броеница на годините и да се вписва в тях чрез дела. С търсене и даряване на любов. Чрез нови поколения, на които да предаде факела на овладения разум. Всички тези идеи в книгата са сполучливо съчетани с философска интерпретация на пейзажа. С ненатрапчиви исторически ретроспекции и разбираема за читателя митологична алегоричност. Новата книга на Боян Ангелов е сериозна заявка на автора за собствено място в съвременната българска литература. Нещо, за което твърде малко автори могат да се надяват в нашето сложно време...