Стигнали сме до края

- Как оценявате последната визита на МВФ в Хърватска от началото на този месец?
- Визитата на фонда все още продължава, така че няма официално съобщение за резултатите й. По принцип това е редовното годишно посещение на мисията на МВФ. Между другото, новото е, че за първи път министърът на финансите Славко Линич съобщи преди няколко дни, че е възможно Хърватска да решава проблемите си в тази област чрез сътрудничество с МВФ. Причината за това е много прозрачна и ясна - лихвите по емитираните в миналото от правителството ДЦК са много нараснали. Очаква се издаването на нова емисия от нови 2 млрд. долара и нейната лихва дори може да достигне нива от 7% на годишна база, което само по себе си е неудържимо. Лихвите като съставна част на държавния бюджет достигат нива от почти 10% от неговата разходна част, като това води до изстискването на останалите разходи - за здравеопазване, образование и т.н. Или по-просто казано, държавният дълг е неимоверно нараснал и лихвите по него натоварват до невъзможни нива бюджета. Вече започва да се мисли за стенд-бай ангажимент с МВФ, и то не защото техните пари трябват кой знае колко на Хърватска, тъй като имаме финансова стабилност и достатъчно валутни резерви, а повече като своеобразен печат за качество и одобрение на определена реформаторска политика. Основната идея е да се стабилизира кредитният рейтинг на страната и по този начин се понижат и лихвите по ДЦК. Официално е заявено, че до ангажимент ще се прибегне едва през първата половина на 2014 година.
Аз лично нямам притеснения от МВФ. С или без фонда, Хърватска трябва да въведе ред в публичните си финанси, тъй като дефицитът ни се очаква да надхвърли 5% от БВП за тази година, а задълженията надхвърлят 60% от БВП, което означава, че са нарушени всички критерии от Маастрихт и по всяка вероятност ще влезем в наказателна процедура от страна на ЕК. С или без МВФ ни очаква сериозна фискална консолидация.
- Какви забележки е дал МВФ по отношение на икономическата и финансова политика на правителството?
- До момента мисля, че забележките са били стандартни - много лоша политика по отношение на бизнеса и инвестициите. Според индикаторите на Световната банка по отношение на тези критерии Хърватска заема между 75-о и 85-о място в света. Пред нас са Чехия, Полша, Словения и много други бивши социалистически страни. А освен това сериозно изостава реформата в държавния сектор - реформите в здравеопазването, тъй като практически то никога сериозно не е и реформирано и поради това харчи между 6 и 7% от БВП. Пенсиите изразходват между 11 и 12%, а разходите за лихви по заемите от БВП за следващата, 2014 г., ще стигнат ниво от 4% от БВП. Но най-голямата разходна част са заплатите и обществените поръчки в държавния сектор - те достигат до 20% от БВП. От началото на кризата - 2008 г. или 2009 г., в частния сектор заплатите или са били замразени, или намалени, докато в държавния сектор броят на работещите дори е нараснал. С други думи - имаме частен сектор, който е в колапс, и държавен, който от своя страна харчи смело. Получава се сериозен дисбаланс, тъй като частният сектор издържа държавния. Повишаването на данъчните ставки през последните години също допълнително е осъществило негативен ефект върху икономиката - ДДС е повишен до ниво от 25 процента. В Хърватска всичко е скъпо заради данъците. Само в Унгария ДДС е 27 процента. Данъкът върху печалбата е 20%, а когато печалбата се акумулира, се удържат нови 12% заедно с местен данък. Единствено здравните осигуровки са малко намалени, но това в никакъв случай не може да компенсира останалото повишение. Данъците, които се събират в приходната част на хърватския бюджет, съставляват 40% от него.
Нека да резюмирам - имаме два основни проблема - бизнесклиматът и дисбалансът между частния и държавния сектор.
- А какви очаквания имате за реформи?
- Това е въпрос единствено на политическа воля. До 2011 г. нямаше каквато и да било политическа воля. Новото правителство като че ли имаше такава в началото на мандата си и имаха възможността да реформират държавата. За съжаление мисля, че "изпуснаха влака". Вече е в края си втората година от мандата на правителството и едва сега то започва да размишлява за някакви радикални мерки, за МВФ и т.н. Да, но вече две години са изгубени, проблемите са се задълбочили и едва сега изглежда управляващите започват да разбират, че от само себе си нищо не може да се реши. Дали ще се прояви реална политическа воля за промени, ще видим, но няма да чакаме дълго, защото това е въпрос най-много на шестмесечен период. С намаляването на привилегированите пенсии и повишаването на ДДС на някои стоки, които досега са имали привилегирована ставка, нещата няма да приключат, тъй като все още дефицитът остава огромен с растящи лихви. Със сигурност намаляването на пенсиите ще остане като крайна мярка. На първо място трябва да бъдат намалени заплатите на държавните служители. След това ще са разходите за обществени поръчки. Кредитният рейтинг на страната ни е намален в началото на тази година, така че за сериозни държавни инвестиции няма да има финансиране при изгодни условия. Остават еврофондовете, но това е един дълъг и бюрократичен процес, за който е необходимо време - за по-малко от три години един проект трудно може да бъде подготвен и да получи финансиране от тези фондове.
Генерално становището и на специалистите, и на бизнеса е, че положението е неудържимо и сме стигнали до края. Затова и споменах периода от 6 месеца. През този период може да се очаква Хърватска да покаже, че има макроикономически план, дефицитът може да се намали до 3% от БВП и по такъв начин да се намали зависимостта ни от външно финансиране и кредитиране. Ако в края на тази година ръстът на БВП бъде на нулево ниво, това ще е един много добър резултат, тъй като през изминалата е бил отрицателен - минус 2 процента.