Стената рухна, а къща не построихме

Александър Рар
Политолог

Първоначално Западът бе объркан, когато през ноември 1989 г. рухна Берлинската стена. Той не бе подготвен за такава бърза динамика на развитие. Но след това бързо се окопити и овладя ситуацията под свой контрол.
Неотдавна МВнР на Германия разсекрети документите от онова време – протоколите от задкулисните преговори, министерските записки за служебно ползване, стенограмите от тайните съвещания и други. От тях се вижда, че англичани и французи са се опитвали да не допуснат или сериозно да попречат на обединението на ФРГ с ГДР. Страхували са се от появата на силна Германия в центъра на Европа. След дълги, често унизителни за немците преговори, Лондон и Париж най-накрая одобряват обединението. Със секретното условие, че германците ще се откажат от своята дойче марка и в Европа ще бъде въведена обща валута – еврото. Разчитали са по този начин да обуздаят икономическата мощ на нова Германия и да накарат немската икономика до работи не за себе си, а за цяла Европа. Хелмут Кол не е имал друг избор, освен да се съгласи с изискванията на „съюзниците“.
САЩ била втората пречка по пътя към обединението. Те разрешили на немците да се обединят само при условие, че бъдещата Германия ще остане член на НАТО. Немците били принудени да се съгласят с това, независимо че в началото на преговорите с тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов обещали съвсем друго: че структурите на НАТО няма да се разпространяват на територията на страните от Варшавския Договор. Но САЩ се опасявали, че ако Германия излезе от НАТО, старият Североатлантически съюз ще загуби своето значение и той ще трябва да бъде разпуснат, както и Организацията на Варшавския Договор. В такъв случай Америка би се лишила от контрола си над Западна Европа. Това неотдавна открито заяви в интервю за списание „Шпигел“ бившият държавен секретар на САЩ Кондолиса Райс.
Източногерманските лидери съвсем загубили контрол над положението.
Цитираните от „Шпигел“ разсекретени документи свидетелстват, че ръководителите на Източна Германия умолявали Горбачов да спаси ГДР. Но Горбачов им отговарял: имам си прекалено много проблеми в СССР, за вас нямам пари.
Тогавашното ръководство на СССР по никакъв начин не е възпрепятствало обединението на двете Германии под егидата на Бон. Кондолиса Райс и до ден днешен е изненадана от отстъпчивостта на Горбачов. Правителството на Кол също изхождало от това, че преговорите с Горбачов ще се окажат много по-сложни, че за всяка негова отстъпка немците ще трябва да платят милиарди от държавната хазна. Много хора на Запад не можели да повярват, че ръководството на Кремъл, което в продължение на 40 години смачквало което и да е въстание в страните от Източна Европа, така просто ще се примири с пълния разпад на „социалистическия лагер“. На Запад били учудени от това, че самият Съветски Съюз започнал да апелира за бързото обединение на Германия.
През 1990 богатата ФРГ фактически погълна ГДР като беден роднина. Това поглъщане струва на западните немци до ден днешен повече от 20 трилиона марки. Гигантска сума! Но по онова време Кол не можеше да пропусне такъв исторически шанс. Днес три четвърти от източните немци приветстват неговите действия. Съветският Съюз получи 55 милиарда марки. Тази сума се печели от Германия за една работна седмица.
Както можеше да се очаква, обединена Германия скоро се превърна в мотор за обединението на Европа. В течение на следващите две десетилетия страните от Варшавския Договор бяха интегрирани в НАТО и Европейския съюз.
От тогава Германия счита себе си за адвокат на Русия пред Запада.
Но поколението немци, което така емоционално възприема Русия, превърнала се от враг в приятел, си отива. На негово място идва поколение от прагматици, което на първо място ще търси материална изгода от отношенията с Русия. Европейският съюз и Руси са сближени както никога досега в историята, но... Вече няма еуфория по повод общия европейски дом. Само чист прагматизъм.