Ставай, Христо, и върви с мен!

Както подхожда на един бурен животопис, вграден пряко в историята на Вътрешната революционна организация, и неговите прозвища са много: Къкринеца, Дели Христемага, Книжаря, Книгопродавеца, Ловчалията, Цигарджията, Крачула, Стефан Карагьозов, Драган Цанков, Иван Драганов, М. Кръстьов.
Другарувал с карловеца Васил Иванов Кунчев в Първата българска легия в Белград, още преди той да бъде наречен Лъвский, посещава Марсилия и строежа на Суецкия канал, търсейки параход за Америка. Тогава насъне му се явява Левски, като му казва: "Ставай, Христо, и върви с мен!" И той го следва неотстъпно. След неговата кончина се включва с малка чета в отбраната на Новоселската република в началото на май 1876 г. в съучастие с войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов.                                                                                                                                                                                    Когато през 1883 г. Захарий Стоянов отпечатва прибързано биография на Васил Левски, Големия прави към нея ред уточнения и забележки с думите:
"Аз съм най-старият от войводите - следва да питаш първо мене..."
Отделно от това в други писма той съобщава единствени по рода си свидетелства, включая лекуването на Левски в Белград и участието на Отец Матей Преображенски.
Големия умира на 29 януари 1898 г. в Търново и през последните си години пише пространни спомени, които са своего рода приключенски роман. Издаде ги през 1984 г. издателството на Отечествения фронт в съставителство, предговор и бележки на Виктория Тилева от Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Книгата бе разпространена в 10 000 тираж и днес не може да се намери никъде.
Предлагаме на читателите подбрани извадки от спомените, приспособени към съвременния език и правопис.
В 1859 година... си намислих да ида по европейските места, дано науча някой европейски занаят, с който да можа да преживея на този свят... Пристигнахме в Белград. Кондисахме на една кръчма, дето попитахме за Раковскаго, за когото носехме препоръчително писмо. Ходихме да го търсим, но не го намерихме. Дадохме на кръчмаря бакшиш, че ни заведе при него. Подадохме му писмото. Като го прочете, Раковски рече:
"Ще дохаждате всеки ден тука".
Раковски искаше да ме даде словослагател, че нямало българин словослагател. Но при многото си труд не можах да вляза в печатницата словослагател, но ме дадоха подвързвач при някого си Волф, немец. Само че ази не знаех нито една дума немски...
Закачих да ходя при господин Раковски.
Видях, че се събират сички българчета при него от училищата и той им приказова от българската история за гърците. Казоваше им:
"Сбирайте се и приказовайте български - да не забравяте матерния си език!"
И ходеха не сал учениците при него, но и други българи, които се намираха в Белград...
Ази, като си работех в Пловдив, обсъждахме с учениците да се отиде по Европа да се учат занаяти и да се пренасят в България европейски изкуства. Като мислихме много, измислихме да просим от правителството помощ, щото нямаше средства...
Като стигнахме в Цариград, един ден се намираме с доктор Иван Богоров, който ходеше да действа за памучната фабрика ферман да извади. Той ни каза:
"Вие можете ли да намерите някоя американска гемия..."
...Но като обиколихме много пристанища, не можахме да намерим там американска гемия.
Седяхме там две недели. Това беше през майа... Колкото българи имаше, сбрах ги да празнуват за пръв път свети Кирила и Методия.                                            
Тогава служиха на български в една черкова над чифутската махала с един грък епископ и той чете на български евангелието.
И като видяхме, че няма гемии, наумихме си да идем в Марсилия, че тамо има много фабрики. Продадохме сичко доста евтино в Измир, за да сберем пари и да тръгнем.
Пристигнахме в Сицилия. Даже излизахме до гората под Везувий. Там е много евтино сичко, но и много сиромашия.
И оттам тръгнахме за Генуа. Разбрахме там, че Гарибалдевият син сбира волентири за бой с немеца.
Стигнахме в Марсилия. Голям град, хубав, украсен от всяка страна. Улиците - все леян камик, дето ходят пешите хора. Всред града улиците с мермер все по-многото постлани. И от двете страни на улиците по четири реда дървета насядали и помежду дърветата мермерни столове. И много пътници и сиромаси като нас спят по тях. Една нощ като спях тъй дохождат няколко деца и без да ги усетя, ми запалили свещ при главата. Като ми запяха, ази се събудих и се усетих, че ми пеят като на умрял.
Един французин ни правеше добро и се потруди да намери някоя гемия или за Америка, или за Цариград. Той ни заведе при един капитанин влах, който ни каза, че няма гемия, а има за канала Порт Саид. Вървяхме по морето един месец по вода и стигнахме Порт Саид. Там намерих трима-четирима българи, които разбиваха камъни по канала. Работих при тях няколко време, но се разболях и лежах една неделя в шпиталито французско...
Посъбрах пари ази за по-надалеч. Качих се на железницата и тръгнах за Кайро. Стоях и там доста време, додето да сполуча да ида за Александрия. Намерих там много българи абаджии и млекари и доста търговци на едър добитък и дребен. Богат град и украсен. Все по-многото европейци. Намерих там работа по занаята и поработих малко време, додието да сбира пари за Цариград.
Слушам ази един ден да четат гръцки вестник, че в България голям бой станало.
А една нощ сънувах Василя Левски, че дойде, та ми каза насъне:
"Какво стоиш, бе? Ставай и върви с мене!"
Ази се събудих и мислих какво ще бъде с този сън.
Ето ти за добра чест дойдоха два вапора, и двата за Цариград. И отидох в Цариград при други майстор да работя.
Имаше момчета да вървят все за Влашко. И тръгнахме и отидохме в Галац. Попитахме там за Василя Левски. Той заминал за Браила, казаха.                                         Тръгваме ние за Браила. Като стигнахме там, питаме где е народното кафене. Попитахме там пак за Василя Левски, но той заминал за Букурещ,                                                     казаха ни. Упътяме се ние с една биржа и отиваме в Букурещ.
С много бъхтане и труд, като не знаехме пътищата, отидохме в Белград. И намерихме там Василя Левски, който се беше облякъл във войнишки дрехи. И ми каза:
"Аз нали ти казовах, че това ще е по-напред от вашата работа. Видя ли сега?"
(Той като тръгвахме да учим занаят по Европа и Америка, каза ми да не ходя, щото по-напред ще се случи Освобождението, отколкото да принесем полза на отечеството със занаятите. Ази тогава му отговорих, че и подире ще трябоват такива изкуства, само да сполучим да се научат.)
Отговорих му:
"Ето ти че и ние пристигаме!"
Дойде и Панайот войвода.
На другия ден отидохме да се запишем в Легията българска в калето.
Разболя се Левски.
Лежа много на шпиталито и за малко щеше да умре.
Но сполучихме чрез министера, че го извадихме на особна къща и там го лечиха двама доктори. Но неговата болест беше опасна, щото стомашна болест. Но заеха се двама доктори да го излечат, като им се предложи, щото ако би някак да го уморят, и те с него ще последоват смъртта си.
И зеха, че го разпраха и сполучиха, та го оздравиха и си зеха заплатата напълно, но той лежа много. И се излекува, след като носи години наред раната незатворена...
Има го в легионски дрехи ваден, с брат му Христо и ази в един портрет. На 1868 г. пролетта замина сам за България да носи прокламациите, за да се готвят за въстание. От тези прокламации се намират у Марина Станчев в градеца Лясковец, в М. Станчев има и изгнил тефтер, воден от самаго Левски.
На 1869 година се върна пак във Влашко.                                                 
На 1870 година се събрахме в Ловеч Н. Ковачев, М. Радославов (учители тогава в Ловеч), М. п. Луканов, Иван Драсов, п. Кръстю и други още и се състави Централен комитет за България.                                             През лятото на 1870 година дойде Левски. Стоя 3-4 дена и разговаряхме за всичко подробно за навсякъде в България. И уж посъбрахме по-младите българчета и им говорихме, за да се заловят искрено за работа. И тръгна по-добре работата ни, да кажем. Местихме го от къща на къща, додето си и тръгна.                     
След това се нагласихме, щото трябова тази работа да се работи под един закон, който този закон трябова да се нареди от народа и на работниците из България...
През есента станаха и те тримата - Ангел Кънчов, Васил Левски и Димитър Общи да събирот мнението на народа по кой начин да се нареди закона, който беше начертан от В. Левски и Ангела Кънчов. Носеха го от град на град и го четяха. Което ся види за по-добро - да се потвърди, а което се види за нужно и недостатъчно - да се притури. За одобрение от частните комитети като допълнение или от изменение от параграфите на закона.
В това време приехме от Каравелова в Букурещ едно писмо за Левски, което говори вътре тъй:
"Щом приемниш писмото ми, вдигай знамето за бунт!"
И много чудно ни се видя това, като още не сме направили нищо приготвено за бунт. Проводих аз тогава писмото в Ловеч по Христа Халачито да му го принесат. Но за зла чест той отишъл да придиря за уловянето на Димитра Общи как е станало.
След три-четири деня ново писмо донасят от Каравелова, който ни съди защо не сме вдигнали бунта. Ние се принуждаваме да проводим още две пощи да го търсим: едната в Сливен, другата в Захра, защото му знаех потайните места.
Провождам отче Матея на Захра, а Христа на Сливен. И след два дни приехме един телеграф от Захра:
"Длъжника ти намерих и парите ще ти донеса сам, щото сте имали в сметката си грешка..."
И отче Матея ходил подир Левски до Филибе и като се маял там няколко деня по Перущица и другите села, казал на отче Матея:
"Иди в Карлово при еди-кого си и ме чакай там един-два деня, ази ще дойда на мястото си".
 Отче Матея като чакал Левски 4 деня и го няма, оставил бележка отде да мине и где да дойде. Щото взели да го подозират какво търси този калугер тука, макар и да има отговорност, че продава книжки за децата. И като си дойде отче Матея в Търново, разбрахме всичко...                                                      
На 1872 година декемврий 27, като се известихме от телеграфа, че е уловен Васил Левски, та повяровахме, защото беше и отче Матея по навън по работа. Казахме, че е той нейде хванат, но на 28 се изявихме точно, щото е ранен и името му Дякон Левски. Сбрахме се и се посъветовахме какво да правим. Преди всичко решихме: постоянство, друго нищо, като си видяхме силите, щото на приказка бяхме много, но на работа малко...                                                   
И пак полека си насърчавахме селяните да се не отчайват, щото имахме от по-напред Узунова да ходи на негово място. И имахме голяма надежда в него, щото при всичките си неопитности беше доста решителен и ученичко и будно момче. Но си закачихме ние работата пак, като оставихме затворените на съдбината им.
Като си работехме и за по-надалеч проваждаме отче Матея да продава книги и да извършва длъжността си народна.
Но поиска и Стамболов да ходи на Левски на мястото. И като прие длъжността си, поведе го отче Матея да го препоруча по местата, дето работехме. Хубаво, казахме, ще върви по-добре работата ни, но Стамболов додето да обиколи един път и се компроментира. И се потърси най-напред от Русе, но го проводихме пак за Одеса. Той предприе да влезе пак в училището да се изучи да ползува народа си по-добре отпосле. Това беше през годината 1873 и 74 след Софийската работа и след Хаскьойската работа.


Повод за размисъл

По нрав Къкринецът е доста буен и невъздържан. Неведнъж е предприемал люта ръкопашна схватка със свои противници и недоброжелатели.
Като глава на тайната комитетска полиция обаче Големия не си позволява никакво своеволие без личното знание на Левски...
Имало е достатъчно поводи за това, особено поради високомерието и буйствата на Димитър Общи още преди авантюрата в Арабаконашкия проход или връчването на заплашителни писма до някои чорбаджии относно търсенето на средства за организацията.
Историята познава риска от прибягване до революционен терор през скорошните десетилетия от болшевишката партия по времето на Ленин и в епохата на сталинизма по-късно.
Съществено е да се подчертае, че според Устава (Нареда) за работниците по освобождението тайна полиция се създава още в периода на нелегалното съществуване на организацията - самобитен български принос, който издава дълбоко познаване на националния характер на българския народ.

х     х     х

Напоследък стана известно, че Централното разузнавателно управление на САЩ проучва конкретно опита на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, особено нейните начини за водене на секретна кореспонденция между отделните комитети и комитетски дейци.


Апостолът на свободата Васил Левски (първият от ляво) в униформа на Втора българска легия, брат му Христо Кунчев и Христо Иванов - Големия, Белград - 1868 г.

Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов, Белград - 1867 г. Снимката е правена след завръщането на четата от България

Някои от подписите на Апостола

Последната известна снимка на Апостола. Правена е на Общото събрание в Букурещ през 1872 г. По тази снимка турската полиция го издирва и залавя

Първи епархийски учителски събор през 1870 г. Предполага се, че последният на върха на пирамидата е Левски. На снимката още: Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Добри Чинтулов, Бачо Киро, Найден поп Стоянов, Петър Бонев, Янко Кочев


Паметник на Христо Иванов - Големия във Велико Търново