Старата песен се пее на нов глас

Елена Илиева

Нафталинът е изхвърлен, прахта изтупана. Социалните и политическите процеси, които все повече набират сили в Западна Европа, не са нищо друго освен опит за повторното възраждане на една стара идея - тази на националсоциализма. Но защо именно държави като Германия, Русия, Норвегия първи пострадаха от вълната на неонацистки терор? Трите държави със своите коренно различни политико-исторически нагласи и предпоставки развиха в обществата си наново нагласата на екстремното дясно. И ако за Германия това е вече извървян път, то за Русия и Норвегия това са нови процеси, които не остават незабелязани от силните на деня навсякъде по света.

Безспорно сегашната икономическа криза е подходяща почва за събуждане на общественото недоволство. Също като междувоенния период в началото на века, след който идва най-големият пик на ксенофобските и расистките идеи, сегашната социално-политическа обстановка претърпява множество метаморфози, само и само, за да притъпи разочарованието си от досегашните модели на общества, държави и икономики. Но от всичко най-много хората протестират срещу липсата на работни места. В условията на стеснен пазар и висока безработица, търсенето на работа за слабо образования човек би се превърнало в "мисията - невъзможна". От друга страна, работодателят се нуждае от евтина работна ръка без претенции. Нишата е отворена, стартът е даден. В подобно надпреварване, в което силите са изравнени, участниците започват да търсят преимущества навсякъде. За гражданина на една развиваща се държава, в която приливът от емигранти е постоянен, фактът, че е роден там, е достатъчен.

Deutschlad ueber alles!

Германското общество за пореден път беше шокирано от нови разкрития, свързани с убийствата на чужденци през последните 10 години. В края на миналата година прокуратурата съобщи, че е заловила 32-годишния Андре Е., заподозрян в съучастничество на престъпления, подклаждане на расова омраза и подкрепа на крайнодясна терористична група. Неонацистката организация, към която се предполага, че принадлежи, е заподозряна и в убийството на 8 германски граждани от турски произход и на грък, както и на полицейска служителка през 2007-а.
Всичко започва, когато в град Айзенах на 4.11.2011 г. са открити убити и изгорени телата на двама от извършителите на престъпленията над чужденци. Същия ден полицията арестува и предполагаемата ръководителка на групировката - 36-годишната Беате Цшапе. Наяве излиза и ужасяващият мотив - неонацистка, крайно дясна идеология, за чиито структури не подозира никой. Това се превръща и в най-дискутирания въпрос за германското общество - как в продължение на 14 години властите в страната не забелязват тримата неонацисти, които обират банки, сипят бомби и убиват чужденци?
Тероризмът на крайното дясно се оказва, че не е явление, останало в миналото като срамен спомен на Германия от неуспешна война. С днешна дата неонацистката мрежа в страната наброява около 25 000 души. Техните жертви са близо 1000 от 1990 г. насам. Политическо бездействие или, напротив, обслужване на нечии политически интереси са крайнодесните националистически фракции в Германия. Прах в очите - така ли бихме могли да възприемем факта, че именно в момент, когато Германия трябваше да реши бъдещето на ядрената си политика, се възродиха дебатите за проблемите на радикалното дясно?

Лудост, извадена от килера

Безспорно обаче един от най-големите удари на екстремното дясно за последната година си остава атентатите на Андерш Брейвик в Норвегия. Единият - в столицата Осло и вторият - на остров Ютьоя. Резултатът - 96 ранени и 93-ма загинали. Пред полицията Брейвик заявява, че е тръгнал на "кръстоносен поход" срещу исляма и "демократите комунисти". Но най-мрачните аспекти от неговата идеология са свързани с неофашизма и шовинизма. "Манифестът" на убиеца е изпълнен с атаки срещу предпочитаните мишени на десницата: политическата коректност, ЕС, сексуалната революция, радикалния ислям и научните дейци с леви убеждения. Но защо точно сега? Ескалиране на лудостта в един болен ум ли е причината за насилието, което потопи в скръб Норвегия, или събитията на остров Ютьоя са продължение на една дълго водена политика, която само на пръв поглед е потискала своите тъмни страни.

"Протестът"

Особени измерения придобива и ситуацията в Русия. Държавата, която се възприема като символ на антифашизма, също беше заразена с тази "инфекция", както нарече крайнодесните прояви Владимир Путин. Убийства на сенегалски студент, служител на камерунското посолство, стрелба и нападения с нож в синагога са само част от инцидентите във федерацията, които разбуниха обществените духовете.
Всичко започва със смъртта на 27-годишния Игор Свиридов. На 6 декември 2010 г.  фенът на футболен клуб "Спартак", член на групата на ултрасите "Съюз", е застрелян при скандал с няколко мъже от руските кавказки републики. Московската милиция арестува бързо заподозрените, но с изключение на един всички са освободени. И ако началото на излизането на светло на руските ксенофобски движения започва от футболните фенове, то към настоящия момент това вече не е така.
Проблемът с имигрантите в Русия се превърна в една от основните теми по време на изборите за Държавната дума. Някои партии говориха в политическите си платформи за възстановяване на руската национална гордост и обещаха да осигурят бъдещето на славянската раса. Крайната десница пък използва имигрантите като отдушник на разочарованието от социалните и икономическите проблеми в Русия. Отминалите избори за долна камара на руския парламент и предстоящите за държавен глава са подходящ момент за активизиране на протестните движения на десните руснаци, които вече не са само "футболни фенове". Движението против нелегалната имиграция събра 5000 души на демонстрация през ноември 2010 под лозунга "Русия на руснаците". Истинска активност обаче протестиращите десни придобиха след излизане на резултатите от изборите за Държавна дума и победата на партията на Владимир Путин "Единна Русия". Случайно или не, точно в момента, когато на руския гражданин му предстои да направи своя избор за държавен глава, все повече и повече започнаха да се активизират протести и организации, в чиито основи стоят десни движения.
Не без значение остава и фактът, че доскорошният представител на Русия в НАТО и поддръжник на Владимир Путин крайно десен политик Дмитрий Рогозин смени политическия си курс на 180 градуса. Неговата партия "Родина" се обяви като един от основните опоненти на "Единна Русия". Дали случайно или не, именно след оповестяването на резултатите от гласуването крайните националисти в Русия излезнаха така масово на протести и подновиха с нови сили дейността си.
Независимо от причините фактът остава. Добре забравените идеи на националсоциализма и екстремно-крайното дясно отново са в центъра на международните събития, създавайки благоприятни условия за коренни общественополитически промени не само на Стария континент.

Национализмът пусна корени и в Русия

Неонацистки марш в Дрезден