СССР: от Андропов към Горбачов

Андрей Кончаловски
кинорежисьор

След Сталин

Работата е в това, че след смъртта на Сталин в партийния елит започнаха, бих казал, „тектонични размествания“. Самите сталинисти се опитваха да задържат властта, защитаваха този престъпен строй, защото в голяма степен бяха отговорни за престъпленията на сталинския режим. Друга част, без задължително да са млади, (защото и сред младите имаше привърженици на Сталин), но по-прагматични хора – те разбираха, че сталинизма като форма на управление ограничава развитието на обществото. Разбира се, едва ли по онова време някой е мислил за либерална държава или за това, че на хората трябва да се даде онова равноправие, зад чийто лозунг съветската власт постоянно се прикриваше. Просто става дума за това, че още при Сталин стоеше проблемът за модернизацията на обществото, която не успя да се разгърне докато не се състоя паметния ХХ конгрес на КПСС (1956 г.), на който Хрушчов произнесе своята паметна реч.
Може да се каже, колкото и да е парадоксално, че в Съветския съюз съществуваше някаква форма на демокрация, но само за тесния кръг от членовете на Политбюро на ЦК на КПСС. Всички заседания на Политбюро бяха строго секретни и чак сега благодарение на архивите става ясно, че там са се водили много остри дискусии, имало е сблъсък на противоположни гледни точки. И след това никой не е носел отговорност или понасял наказание за това – хората са казвали откровено това, за което мислят, колкото и странно това да ни звучи сега.
Още във времената на Хрушчов, през 1957 г., Юрий Андропов заема поста на завеждащ отдела за социалистическите страни при ЦК на КПСС, а след това е назначен за секретар на ЦК. Аз добре помня онова време, защото ние с Тарковски другарувахме с няколко млади момчета, които работеха в групата на външнополитическите консултанти на Андропов в апарата на ЦК, - Коля Шишлин, Саша  Бовин, Жора Шахназаров, Арбатов... Именно те бяха призвани от Андропов да направят по-гъвкава работата на всесилния, но тромав партиен апарат. Можете да си представите, че срещата с тези хора за мен и Тарковски беше напълно неочаквана, защото те представляваха свободомислещи, образовани, владеещи няколко езика млади интелектуалци. И свободата на мисленето, с която се ползвахме в нашите дружески беседи, ме навеждаше на мисълта, че Андропов не е като неговите предшественици, щом взима при себе си подобни хора за консултанти, - това говореше за неговия широк мироглед, който не се побираше в догматизма на официалния съветски елит. Моето дълго предисловие е мотивирано от желанието ми да напомня на читателите, че опитите за либерализация са се зародили не къде да е, а в недрата на самия Централен комитет на КПСС и са прокарвани от хора, които аз познавах.

Косигин не се справи

И така, в средата на 60-те години под натиска на либералното крило в партията зрееше идеята за икономическа реформа в страната, която трябваше да бъде осъществена в живота от премиера Косигин. Косигин беше икономист и без особена охота прилагаше тези реформи, защото осъзнаваше каква съпротива ще предизвика у сталинистите тази либерализация. Това е разбираемо - по онова време партията бе тотален монополист на умовете, душите, недрата, накратко – на всички богатства налични в страната. Партийният елит имаше неограничен контрол над всичко, което тогава се произвеждаше в Съветския Съюз. При това една такава либерализация би лишила комунистите от монополните им привилегии.
За реформите и за всички тенденции за либерализация настъпи трагичен край, когато в Чехословакия комунистическия лидер Александър Дубчек усети конюнктурата и реши да бъде пръв, като проведе Пражката пролет (1968 г.)
Едва след 20 години – в средата на осемдесетте години – затрептя идеята на реформите.

И тогава се появи Горбачов

Моето дълго предисловие е мотивирано от това, че аз исках да напомня на читателите, че опитите за либерализация са се зародили не къде да е, а в недрата на самия Централен Комитет на КПСС и са прокарвани от хора, които аз познавах.
...И така, на историческата арена се появи Михаил Горбачов в ролята на реформатор. Горбачов е прехвърлен в Москва в края на 70-те под пряката протекция на Андропов. Той често прекарваше отпуската си на юг, лекуваше бъбреците си в Кисловодск, а Горбачов бе първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Горбачов се хареса на Андропов, и той го представи на Брежнев, комуто интелигентния съвременен млад партиен деец също се понравил. Така Горбачов се появи в Москва (1978 г.) на длъжността секретар на ЦК по селското стопанство.
Идеята за реформи и либерализация принадлежи на Андропов, защото той, като ръководител на КГБ, беше най-добре осведомен за катастрофалното положение на икономиката на Съветския съюз. И когато стана държавен глава, той получи възможността да започне осъществяването на отдавна замисления план. Аз не смятам, че Андропов напълно се доверяваше на Горбачов. Юрий Владимирович беше човек от старото поколение, той нямаше намерение да демонтира Системата; максимумът, на който той беше готов, беше да даде възможността на хората от новата формация да управляват страната.
По онова време Съветският съюз представляваше икономически руини, намираше се на границата на пълен банкрут. Помня една статия на Кисинджър, в която тогава той пишеше, че социалистическата система неизбежно ще се разпадне, защото в Съветския съюз няма свобода на информацията, а без нея е невъзможно да се развива съвременен Военно-промишлен комплекс (ВПК). И наистина, Съветският Съюз в тази си форма, в която съществуваше, не можеше да позволи свобода на информацията, защото това представляваше заплаха за цялата система. За да се развива ВПК трябваше да бъде дадена свобода на информацията. Гласността не е откритие на Горбачов – нейната потребност вече бе исторически неизбежна! Ще подчертая още веднъж, че свободата на информацията бе необходима, за да върви напред ВПК. Това не бе лично желание на Горбачов – това бе исторически обективно неизбежно. Защото самата система вече не функционираше, това налагаше всичко по някакъв начин да се променя, именно този, който Горбачов нарече Перестройка. Перестройката започна изключително активно, и веднага започнаха да се развиват тенденции, които след това доведоха Горбачов до неговата политическа смърт.
Работата е в това, че не се отчиташе манталитета на партийните функционери, повечето от които бяха руснаци по националност - тези 8 или 10 хиляди души, които представляваха ядрото на партията в цялата страна, които едва ли биха искали да се простят със своите икономически привилегии. А икономическите реформи бяха невъзможни, без да се отдели партията от управлението на икономиката. И затова, каквото и да се опитваше да направи Горбачов, партията винаги заставаше на пътя му. Горбачов сравнително наивно предполагаше, че с либерални реформи може да доведе страната до демокрация – и това бе неговата съдбовна грешка.

Парадокса на Столипин

Горбачов едва ли е знаел за твърдението на забележителния руски премиер-министър Столипин, който твърдял, че в Русия могат да се провеждат либерални реформи само при затягане на режима, защото всяко послание в системата се асоциира от руснака като слабост на властта. За да бъде лишена партията от контрола над икономиката, трябваше да бъде затегнат контрола както в партията, така и в държавата, а Горбачов не направи това.
Фактически, съгласно Столипин, именно това се случи – сред народа Горбачов не се ползваше нито с популярност, нито имаше симпатията му, защото е „слаб човек“ и „се държи за полата“!
На мен ми се струва, че Горбачов, като човек от новото поколение, мечтаеше да освободи съветската система от всички икономически и идеологически спънки с надеждата, че това ще гарантира небивал икономически подем, ще вдъхнови народа за трудов подвиг и така нататък. Но това не се случи. Случи се точно обратното. Аз мисля, че Горбачов не очакваше това и през по-голямата част от своето управление бе напълно объркан, защото просто нямаше - и нямаше как да има! - никакъв наистина културен политически багаж, който да му позволи да види последствията от своите действия.
Като не наложи контрол в партията, Горбачов позволи тя да се разпадне на фракции, които вече не можеше да управлява. Именно от тук възникнаха силните фракции, в частност фракцията на Елцин.

“Те изпиха всичкия коняк!”

И така, според мен ролята на Горбачов е огромна не от факта, че той беше голям политик и мечтател, а по силата на случая, който го отведе на кормилото на властта в онзи уникален момент, когато вътрешните и външните сили създадоха в Съветския Съюз гигантската вълна на историческото цунами и той бе издигнат рязко нагоре и също толкова рязко хвърлен долу. Той, разбира се, ще остане в историята като голям политик, който освободи Съветския съюз от тоталитаризма. Той ще остане в историята даже като разрушителя на Берлинската стена (между другото, той не очакваше това и не го искаше!), макар че вече не управляваше процеса – просто това не беше във властта му. Не мога да забравя обърканото лице на Горбачов на телевизионния екран, възмутено и много интелигентно възкликна: „Представете си, в кабинета при мен дойде Елцин (не помня с кого) и те изпиха всичкия ми коняк!...“
Или съм сънувал?...
 Кой какъв беше в съветката политика
Иосиф Висарионович Сталин (Джугашвили) (1878 - 1953) – политически, военен деец, Генерален секретар на ЦК на ВКП, оглавява правителството на СССР.
Никита Сергеевич Хрушчов (1894 - 1971). През 1953 г. Хрушчов става първия секретар на ЦК на КПСС, а през 1958 г. – Председател на Министерския Съвет на СССР (заема длъжността до 1964 г.).
Алексей Николаевич Косигин (08.02.1904 — 18.12.1980). член ЦК от 1939 г. , член на Политбюро (Президиума) на ЦК. До октомври 1980 г. е Председател на Министерския Съвет на СССР.
Юрий Владимирович Андропов е роден на 15 юни 1914 г. От май 1967 г. е председател на КГБ на СССР. През ноември 1982 г. е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС. Умира на 9 февруари 1984 г.
Борис Николаевич Елцин (1931 - 2007) – държавен, политически деец на СССР, на Русия, първият президент на Русия.
Михаил Сергеевич Горбачов (1931) – петият Генерален секретар на ЦК на КПСС, президент на СССР, лауреат на Нобелова награда.