14 Юни 2026неделя12:39 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Няколко думи

Средновярно

/ брой: 87

автор:Аида Ованес

visibility 15617

Четвъртък сутрин е, а пред кабинета на джипито няма ни-кой! Не ми се е случвало от 25 години. Лекарят не може да извърши определени процедури, защото сестрата втори ден не е на работа - не може да стигне до ДКЦ-то заради протеста на работещите в наземния транспорт в столицата.
Докато втори ден автомобилите аха да се качат един връз друг, а мотрисите на метрото току да се пръснат по шевовете си, градската управа се прави на умряла лисица. Ще бъде ли чут гласът на шофьорите и ватманите, или оглушителната глухота на Кметството ще блокира столицата? Защото именно то, воглаве с градоначалника, с бездействието си практически политизира протеста, който зрееше от доста време.
Евентуалното безплатно паркиране в "зоните" и шофиране в бус лентите, както и неписането на отсъствия на учениците е поредното закърпване на юргана и замитане на истинския проблем, но в никакъв случай не е изход от безотговорността. Нито обясненията колко автобуса може да купят парите от увеличението на заплатите. Защо досега не са купени? Защо в покрайнините на София още виждаме автобуси, които ни напомнят юношеските ни години? Защо трамвайните мотриси (с изключение на една-две линии) са на десетки години? Защо водачите са принудени да полагат десетки часове извънреден труд? Защо младите не желаят да се трудят в тази сфера? Дали работещите в столичния градски транспорт имат основания да протестират, нека попитат онези водачи, които получиха инсулт или инфаркт зад волана.
Не е решение увеличението на бонусите на протестиращите, защото бонусите не правят пенсия, нито купуват здравето на водачите. Обяснението, че средната заплата е 3900 лева (или нещо подобно) е точно толкова средновярно, колкото онази прословута приказка за свинското със зеле.
А дали е протест или стачка и как се плаща (или не) надницата в единия и в другия случай, надали има особено значение за хората, които не могат да стигнат до работа или до учебно заведение.
Опасността се разраства, защото транспортните работници в Русе и Варна също имат конкретни искания. Не е изключено недоволството на водачите и в други градове да се отприщи.  
И не е само транспортът. Протестират обществените медии. Протести обмислят работещите във фонд "Земеделие", в Агенцията за борба с градушките, в АПИ. Протестираха медицинските сестри.
А исканията на всички тях не са предизборни. Няма как и елементарно да им лепнеш етикета "политически мотивирани".
Какво би спряло протестната вълна?
Иначе, безмилостната европейска статистика е красноречива: българите са на второ място в Съюза по продължителност на работната седмица. Но си знаем, че заплатите са на опашката.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ