18 Септември 2021събота23:07 ч.

Сръбските политици пред нов вот на доверие

Кои ще са основните играчи на парламентарните избори?

/ брой: 27

Преди няколко дни с нарочен декрет президентът на Сърбия Томислав Николич разпусна парламента на западната ни съседка и насрочи провеждането на парламентарни избори в страната за 16 март 2014 г. Актът на Николич беше реален резултат от предварително обявените решения на Общите събрания на двете основни управляващи партии в Сърбия - Сръбската социалистическа партия (СПС) с лидер премиера в оставка Ивица Дачич, и Сръбската прогресивна партия (СПП) с председател първия вицепремиер Александър Вучич, да се върви към предсрочни парламентарни избори. Доводите и на двете партии бяха, че трябва да се поиска нов вот на доверие от страна на гражданите за провежданата политика и за курса, който Сърбия ще следва през следващия период на своето развитие. Решението за предсрочни избори дойде малко след обявяването на официалното начало на преговорите между Сърбия и ЕС за членството на страната в Евросъюза и след констатациите на Брюксел, че Белград е направил решителна (но не и достатъчна!) крачка по пътя на нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово.
Кои ще бъдат основните играчи на предстоящите избори? На първо място това ще е СПП. Последните социологически проучвания показват, че партията се ползва с подкрепата на почти 40% от сръбските избиратели. Това основно се дължи на дейността на председателя й Александър Вучич, който продължава да води твърда политика на борба с корупцията и организираната престъпности и по този начин си спечели симпатиите на все по-обедняващото сръбско общество. Реално обаче, ако се погледнат резултатите от тази дейност, ще се види, че въпреки почти всекидневните арести на личности със съмнителен и не толкова съмнителен бизнес, хора от криминалния контингент, "бели якички" и пр. до момента за почти 18 месеца, откакто води тази самотна борба, не е реализирана нито една осъдителна присъда... Напразни до момента остават и обещанията на Вучич, че скоро ще бъде заловен и изправен пред правосъдието нароченият за кръстник на търговията с наркотици в Западните Балкани Дарко Шарич.
Едно обаче е сигурно - СПП ще получи най-много гласове на предстоящите парламентарни избори, без обаче това да е достатъчно условие да сформира самостоятелно правителство. Определено може да се прогнозира, че Вучич ще продължава да води своята борба против корупцията и престъпността, към все по-задълбочаваща се интеграция с ЕС, а защо не и с НАТО... И нищо, че съвсем доскоро родните медии обясняваха, че СПП е националистическа... От скоро взеха и я префасонираха в "дясно консервативна". Все пак еволюция, нали? Само дето реално съществува опасността Вучич да остане като наш бат`Бойко "Пиров победител" - хем да спечели изборите, хем никой да не ще да управлява с него. Виждали сме го... Дали СПП ще излезе на изборите със старите си партньори от Нова Сърбия и Движението "Силата на Сърбия - Боголюб Карич", не е толкова важно. Рейтингите и на двете политически сили се движат в рамките на статистическата грешка.
Втората най-значима сила в Сърбия е и си остава СПС. Ивица Дачич също е един относително млад, но изключително обигран политик. През последните 10 години той направи от СПС модерна лява формация, гледаща към ЕС, но същевременно и незабравяща старата си московска любов. Дачич е приет много добре и на Запад, и на Изток, особено след като направи пробив в отношенията между Белград и Прищина и подписа прословутото Брюкселско споразумение за нормализирането на отношенията с косовските албанци. Поради тази причина Западът ще има сериозната дилема или поне няма да се меси в двубоя Вучич-Дачич. Съдбата му ще бъде решена от сръбските избиратели. Със сигурност СПС отново ще излезе в коалиция с партията "Единствена Сърбия" с лидер кмета на Ягодина Драган Маркович-Палма и Партията на обединените пенсионери с председател Йован Кръкобабич.
На трето място като потенциален кандидат за места в парламента е Демократическта партия (ДП) с лидер бившия белградски кмет Драган Джилас. Шансовете на демократите не са особено големи, но те във всякакъв случай ще преминат 4% бариера и ще регистрират присъствие и в следващия сръбски парламент.
Внимателно следва да се наблюдава и поведението на Партията "Обединени региони на Сърбия" (ОРС) с председател бившия вицепремиер и министър на икономиката и финансите, а сега съветник на Вучич Младжан Динкич. През последните десет и повече години предварителните прогнози са го очертавали като губещ фактор, но пак през същия период (като изключим последните 5 месеца) Динкич винаги е бил фактор и е участвал в управлението на Сърбия.
Либералдемократическата партия (ЛДП) с председател Чедомир Йованович досега винаги е прескачала изборната бариера, но никога не е участвала в управлението на западната ни съседка. Но пък за сметка на това е била яростна опозиция,  Йованович е единственият политик, открито подкрепящ гей движението в страната и безусловното признаване на Косово и евроинтеграцията. В този аспект и сега шансовете му хич не са малки да положи отново клетва като депутат и да сформира парламентарна група.
В списъка следват потенциалните парламентарно представени "кабинетни националисти" от Демократическата партия на Сърбия с лидер Воислав Кощуница и Партията заедно за Сърбия с председател отцепилият се от ДП Душан Петрович.
Не трябва да се забравят и сръбските радикали. Макар че техният лидер Воислав Шешел е в Хага на обвиняемата скамейка и не влязоха в парламента на миналите избори, тази все повече маргинализираща се партия продължава да има своите шансове да прескочи изборния праг.
От малцинствените партии най-големи и реални шансове има "Съюзът на унгарците във Войводина", водена от Ищван Пастор, албанците от Прешевската долина и партиите на Сюлейман Углянин и Расим Ляич от региона на Санджак.
Важен въпрос е за кого ще гласуват представителите на Българското национално малцинство (БНМ). От една страна, те не са целева избирателна група поради значително намалелия си брой през последните двадесетина години, но от друга, не трябва да забравяме, че досега винаги лидерите им са избирали погрешната страна, с която да се коалират. Дали и на тези избори ще се случи същото? Ще покаже бъдещето, а и внушенията, които може да отправи София към БНМ.
Иначе в Сърбия има официално регистрирани 98 политически субекта - партии, движения и коалиции, и всички те със или без реални шансове да се включат в предизборната надпревара. Регистрацията им за участие започва да тече от 4 февруари.
 

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 152

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 174

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1127

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 274

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 168

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1312

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 545

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 842

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 629

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ