Справедливост през фалит?

В началото ще си позволя да цитирам приказката на един телевизионен водещ: гледам и не вярвам на ушите си. Много е подходяща за случая, за който ще стане дума по-надолу. Но - поред.

Фактите

На 5 март 2012 г. управителят на "Симекс" ЕООД Илия Илиев не се знае какво е сънувал, но когато се събужда, узнава, че е наложен запор върху всички сметки на дружеството за задължения в размер на 110 000 лв. Запорът идва от страна на небезизвестния частен съдебен изпълнител Милен Бъзински. И Илия Илиев тръгва по един безкраен път "да доказва, че няма сестра", както той сам каза специално за нашия вестник. През това време дейността на фирмата е изцяло блокирана, тъй като тя не може да разполага със средствата си.
Илиев незабавно се свързва с авторитетната адвокатска къща "Савова & с-ие" и алармира за случая. Оттам извършват спешна проверка и установяват, че действително при съдия Бъзински срещу фирмата е образувано изпълнително дело N 1007/2012 г. за задължения по изпълнителен лист за около 3500 лева. Разликата до огромната сума, за която са наложени запори, се оказва, че е задължения на дружеството към държавата съгласно електронна справка от НАП. Само че управителят твърди, че такива задължения фирмата няма и изисква от НАП удостоверение за липса на публични задължения. Такова му е издадено с изх. N 2202001200063765/12.03.2012 г. Удостоверението е депозирано пред частния съдия-изпълнител с молба от адвокатската кантора вх. N 11702/14.03.2012 г. Поискано е незабавно да се вдигнат запорите над реално дължимата сума 3500 лева и делото по отношение на държавата за недължимите суми да се прекрати. Вместо да освободи сметките на дружеството, Милен Бъзински отказва с обяснението, че е изпратено ново запитване до НАП за наличието на задълженията, пък и в представеното удостоверение не пишело, че е издадено да послужи пред самия него... Колелото отново се завърта - управителят на фирмата се снабдява с ново удостоверение с изх. N 2202011200069116/16.03.2012 г., в което изрично е посочено, че се издава да послужи пред ЧСИ, представено на г-н Бъзински. Следва нов неформален отказ на Бъзински под предлог, че ставало дума за различни текстове на закона. Просто г-н Бъзински отказва да приеме, че независимо от основанието за искането НАП може да издаде само един вид удостоверение, в което да е посочено дали и какви неизплатени задължения има лицето, а отсрочените и разсрочените задължения не са изискуеми и за тях не може да се счита държавата за кредитор, който следва да се присъедини в изпълнителното дело, категорични са от адвокатска къща "Савова". Въпреки изричните искания Милен Бъзински отказва както да вдигне запорите, така и да издаде писмен отказ и да посочи причините, поради които на практика не признава представените две официални удостоверения от НАП. Илия Илиев пък ще пита шефа на данъчните как така удостоверенията на неговото ведомство не струват и пукнат грош за някои като частния съдия-изпълнител, който си упражнява превратно правата. 
Кой е издал удостоверението за съдия-изпълнителя с несъществуващите задължения? Опитите ни да открием служителя удариха на камък. По телефона любезна служителка от ТД на НАП "Красно село" ни уведоми, че не може да ни отговори на този въпрос без писмено искане от наша страна, което и направихме с молба до директора на ТД на НАП - офис "Красно село", в която поискахме информация, засягаща следните въпроси: дали от този обслужващ офис е издавана справка за публични задължения с изх. N 220371200567363 от 27 февруари 2012 г. за дружество "Симекс" ЕООД, ЕИК 040143440, и ако е издавана такава справка, кое е длъжностното лице, което я е изготвило и изпратило на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински. Другото ни питане бе защо информацията, отразена в споменатата справка (ако е издадена такава), и в удостоверения с изх. N 2202001200063765/12.03.2012 г. и 220201200069116/16.03.2012 г. на НАП е различна. Третото ни питане е по какав начин се контролира издаването на удостоверения за публични задължения към частните съдебни изпълнители и кой осъществява контрол за това.

Чакаме отговора.
Потърсихме за коментар Милен Бъзински - със "силния бос" обаче връзката е трудно осъществима, не е в офиса, съобщи ни женски глас и посъветва да се обърнем към неговите сътрудници, които били на работното си място от 9 до 17 ч. всеки ден. Точно този ден обаче там нямаше нито един, с когото да разговаряме. И те били вън от офиса, особено след нашето обаждане, за което телефонен глас съобщава, че разговорът се записва...
На всичко отгоре г-н Бъзински е член на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители! Орган, който е натоварен с управлението на камарата и взема решения за образуване на дисциплинарни производства. Чудесен пример за всички частни изпълнители!

Коментарът

Пита се с каква цел частният съдебен изпълнител протака вдигането на запорите, след като е ясно, че рано или късно по негово искане до НАП ще получи същото такова удостоверение за липса на публични задължения. Дори и кредиторът, по чието искане е образувано съдебно дело, няма интерес от бавенето, тъй като би искал да си получи парите възможно най-бързо. Обяснението може да се търси в интереса на самия частен съдебен изпълнител, твърдят юристи. Колкото повече продължават затрудненията на длъжника по изпълнителното дело, толкова повече той се чувства принуден да направи компромис и да се прости с известна сума, но да освободи средствата си от запор. Преди да е фалирал. Не е без значение и фактът, че колкото по-голям е размерът на задълженията по делото, толкова по-големи такси се събират в полза на ЧСИ. В случая начислената от Милен Бъзински такса, отчитайки като задължение погрешно посочената сума за държавни вземания от 111 000 лева, възлиза на 6000 лева... Отделно от това ЧСИ незаконно е включил за събиране адвокатски хонорари за клиента му, без да има доказателства, че те са уговорени и заплатени. Дори съдът не признава разноски без доказателства за плащането им според юристите. Изборът за длъжника остава между това да стои с блокирано имущество, заплашен от фалит, но да чака справедливост, или да плати недължимите разноски на ЧСИ, за да получи благоволението му да изпълни законовите си правомощия.
От кантората на адвокат Савова са внесли и жалба до Съвета на Камарата на частните изпълнители срещу господин Бъзински. Остава да се разбере как ще реагира управляващият орган на камарата, при положение, че г-н Бъзински е негов член.
Да се надяваме и на реакция от страна на прокуратурата и всички държавни органи, имащи отношение към дейността на частните изпълнители (като например инспекторатът на Министерството на правосъдието, Народното събрание като законодателен орган и прочие).
Да се остави така този случай, означава да се отвори врата за сериозни злоупотреби от недобросъвестни частни изпълнители по отношение на всеки гражданин или фирма в държавата, което като представители на "четвъртата власт" считаме, че е недопустимо.
    

Ирен Савова:
Липсва правен способ за контрол

Подобен произвол от страна на ЧСИ е напълно възможен, тъй като според новия ГПК липсва правен способ за контрол на тези действия на ЧСИ. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява изчерпателно онези действия на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват от длъжника. За действия като описаните не е предвиден съдебен контрол. В случаи като настоящия за длъжника остава единствено възможността да алармира общественото мнение.
Необходими са спешни законодателни мерки за ограничаване безконтролността върху съдебните изпълнители. Необходимо е да се разшири възможността за съдебен контрол по жалба на длъжник. Този контрол следва да е по реда на специално бързо производство със съкратени срокове за произнасяне от съда - бързината е необходима именно за да се избегне неоснователно принудително изпълнение и блокиране на банкови сметки и др. имущества на длъжниците.
Нещо, за което и ДУМА пледира.