Няколко думи
Спасител на медиите
/ брой: 204
Три дни преди изборите Борисов се сети, че в България има монопол върху разпространението на печата. Осъществяван от съуправляващия в сянка депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски. Пазарен монопол, който процъфтява над 10 години при авторитарното управление на Вожда от Банкя. Който самият Борисов позволи, за да го хвали медийната империя на Пеевски. И който придворната им КЗК благослови.
Седмица преди изборите омразните на Борисов "Репортери без граница" имаха наглостта да го търсят за среща, за да му набиват канчето за лошата медийна среда. И Борисов ги отряза за незнайно кой път. "Репортерите" обаче му го върнаха тъпкано, като се срещнаха с президента. За разлика от Него, Радев ги прие радушно като истински държавник в цивилизована и демократична държава. Така огромният проблем на деформираната ни демокрация - липсата на медийна свобода, който Борисов продължава да отрича, продължи да се мултиплицира и заплаши да срине имиджа на ГЕРБ точно преди вота. А това е твърде неуместно за Него на фона на катастрофалното 111-о място в света на България по медийна свобода и неотминалия още скандал със заглъхналото БНР.
В името на рейтинга и верен на правилото да превръща управленските гафове в лични позитиви, Борисов се изкара спасител...
И на медиите.
Подобна екзотична мисъл за премиера направо граничи с абсурда. Ако досега вечната роля на спасител му се получаваше къде повече, къде по-малко, то с последната Борисов направо се закопа. Защото заповедта му да се направят законови промени, които да позволят на държавните пощи да продават и вестници при положение, че и сега го правят законно, говори или за крещяща неграмотност, или за поредния намек, че сме народ от "главанаци".
Ясно е, че пиар акцията на Борисов е електорално насочена, но освен търсения популистки ефект преди вота, нищо особено от нея няма да произтече. Иначе на пръв прочит патетичната му реч в Министерския съвет целеше да внуши, че в името на свободния печат Вождът е готов да одържавява, дори и с цената да ощети лошия частен монополист. Остава да видим как правителството ще задължи държавно дружество да разпространява частни вестници. Друг е въпросът, че единственото по-лошо от държавния монопол е частният такъв.
Идеята на Борисов държавните пощи да се върнат на разпространителския пазар е свързана с пари. При това немалко. Кой ще ги даде? Държавата? А частникът, който трябва да бъде "избутан", ще гледа ли? А ако пощите станат монополист? А ако частният монополист превземе пощите? А ако работодателят на държавните пощи не хареса някой твърде опозиционен коментар във вестник, ще го разпространява ли?
Куп въпроси...
Разбира се, името на Пеевски не бе споменато от Него. То и не е нужно, защото тоталната му доминация в този пазарен сектор е обществена тайна. Посланието обаче за евентуална корекция на този пазарен дял със сигурност ще предизвика ответна реакция. Все пак "октоподът", отгледан под грижите на Ахмед Доган, прекалено се разрасна като бизнес и влияние в държавата.