Социолози: Хората не очакват големи промени, може да видим подобен на служебния кабинет

 Тези избори преповториха волята на хората от 4 април. Партиите на протеста вдигат, но с малко, а ГЕРБ падат с около 200 000 гласа. Вече го няма корпоративният вот. Предстоят много тежки преговори за правителство, но този път общественият натиск е много голям и всички очакват да се състави работещ и легитимен кабинет.

Това са част от заключенията на социолози и анализатори в изборната нощ.

Най-отчетлив е ръстът при Демократична България, БСП бележи лек спад.

"Разликата от предишните избори е, че сега можем да сме сигурни, че това е волята на българския народ. Видя се, че корпоративният вот е бил около 100 000, тоест, той не е имал решаващо значения", коментира пред БНТ социологът Андрей Райчев.

Според него, политическата ситуация е същата, не се е променило нищо съществено.  Този път обаче партиите не могат да се откажат да правят правителство. Коалиция няма да има, защото не се водят преговори, но ще има предложение. То ще съдържа част от сегашните министри и ще бъде подкрепено от БСП, прогнозира той.

Служебното правителство на Радев е тренировка на реалното правителство. То ще е втора редакция на служебно правителство, каза още Райчев.

Предсрочният вот не донесе съществена промяна спрямо изборните резултати на 4 април, но, макар и с малко, има увеличаване на преднината на партиите на протеста, каза и Антоний Тодоров. Отново тези три формации - "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", ще трябва, ако могат, да поемат основната отговорност да съставят правителство. Тодоров призна, че е бил удивен, че в хода на кампанията те не са демонстрирали единогласие, не са излезли например с декларация, че ще направят всичко възможно, за да има редовно правителство, с което да мобилизират избирателите да гласуват. Според Тодоров именно това е една от причините за ниската сега избирателна активност.

По думите му на 4 април партиите на протеста са имали около 95 места – толкова, с колкото е спечелила ГЕРБ на изборите през 2009 г. Сега партиите на протеста се очертава да получат с около 15-20 повече места, което отново няма да доведе до мнозинство, но е достатъчна основа да се поеме отговорност за управлението.

Избирателят даде мандат за промяна, но не и за революция, каза от своя страна Огнян Мичев.

Революцията не се състоя, имаше очакване. Избирателната активност е обидно ниска на фона на априлските избори, смята пък политическият анализатор Росен Карадимов. Според него България напразно е пропиляла три месеца. По отношение на БСП той коментира, че този път партията ще подходи с доста повече самочувствие и според него условието за подкрепа на едно бъдещо правителство би трябвало да бъде да се признае политически ролята на БСП в старта на промяната.

Предварителните резултати от вота задълбочават картината, очертана на изборите от 4 април и подчертават устойчивостта на тенденцията, коментира пред Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента.

Много наивно би било да смятаме, че промените ще се случат бързо, лесно и безболезнено. Това ще бъде трудна и противоречива промяна, която ще зависи от ангажираността на голяма част от българите, смята той.

Проф. Александър Маринов прогнозира, че правителство ще има, но то няма да бъде стабилно, тъй като страната ни е в процес на дълбока системна промяна.