Социолингвист за философията на eзика

Издателство "Захарий Стоянов" наред с художествената литература все повече предлага на читателите си монографии, изследвания и студии от различни области на науката. Към читателите тези дни тръгна книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов, изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия семинар на проф. Алоис Йедличка. През призмата на тази световнопризната теория езиковедът разработва такива проблеми като езиковата ситуация, диференциацията на българския национален език, нормата и кодификацията, за да се спре и на езиковата култура и езиковото възпитание. Според него езиковедската намеса, сиреч езиковото законодателство, трябва да има характера на разумна езикова политика. По въпросите на речевата култура и езиковото възпитание българското езиково общество проявява  повишен интерес: една част професионално (езиковеди, писатели, журналисти, актьори, общественици и др.), друга част - по любознателни причини и интереси (образовани личности - активни носители на книжовния език, склонни към езикови спорове); огромна е групата на равнодушните участници в говорното и писменото общуване, тя се характеризира с инертност. Досещам се, че депутатите и политиците у нас са точно в групата на равнодушните, езиковото възпитание ги е заобиколило. Това твърдение е мое, ала акад. Виденов в едно интервю преди време заяви, че "голяма част от политиците и депутатите са с ниска езикова култура, зад произношението им прозира диалектът на района, от който идват, но по-страшното е шаблонната им реч: говорят, а нищо не казват. Мъжете при афект дават воля на вулгаризмите. Наказанието за речевото им неумение е сурово: това е народният присмех." В първата глава на книгата си социолингвистът заключва: езиковото възпитание се осъществява в езиковата среда, т.е. - в езиковото общество", и ни напомня известната истина: "Езиковото възпитание, а оттам и езиковата култура, е огледало на културата на езиковото общество". Струва си и ние да я преповторим.

Във втората студия "Към динамиката на българския книжовен език днес" разглежда модната сред интелигенцията битка за чистотата на книжовния ни език, сиреч борбата срещу чуждите думи, наричана пуризъм. От изследването става ясно, че заемането на чужди думи е следствие на две причини: 1) от липса на дума с подходящо значение в езика ни, и 2) от снобизъм, т.е. от стремеж да се покаже висока ученост и начетеност. "В моите разсъждения, пише авторът, е показан пътят за борба със снобизма: това най-успешно се преодолява чрез подлагане на присмех, чрез бичуване на парвенющината по образ и подобие на нашите възрожденски писатели (да си припомним например "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников)." Любопитна е и втората част на студията, в която са показани десетки случаи на чужди заемки, срещу които темпераментно, но неуспешно е воювал през 30-те години на ХХ век изтъкнатият наш езиковед акад. Стефан  Младенов. Днес се оказва, че много от критикуваните заемки  не будят отрицателни реакции и вече сме свикнали с употребата. Третата студия е посветена на българската паралингвистика, област,  към която родното езикознание не е обръщало внимание. Акад. Михаил Виденов изследва един пренебрегван в науката феномен - езикът на жестовете, мимиките и телосложението, това, което се нарича параезик на говорещия българин. 

Премиерата на "Избраните студии" на акад. Михаил Виденов е на 18 март от 17:30 ч. в големия салон в Централното управление на БАН. Ще бъдат представени още две книги на видния български езиковед - "Българската езикова политика" и "Из моя езиковедски бележник", издания също на "Захарий Стоянов".