Оскар УАЙЛД
Исусе, жив ли си, или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тъмнината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се извиват
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет.
И ако си възкръснал ти от гроба,
Човешки Сине, слез тук с мощ безмерна,
преди да те измести Мохамед!
Превод Александър Шурбанов
ОСКАР УАЙЛД написва този сонет през 1876 г., едва двайсетгодишен, под силното впечатление от съобщенията за зверското потушаване на Априлското въстание в България. Веднага го изпраща на защитника на българската кауза Уилям Гладстон.

