"Социалният (gender) пол" в Истанбулската конвенция

Антон Гицов
 
Под чужд натиск и с помощта на български държавници в момента се прави опит чрез ратифицирането на Истанбулската конвенция да признаем нещо, което никога не е съществувало у нас - някаква "gender identity"- джендърна идентичност, и някакъв gender - "социален пол", който трябва да бъде защищаван от дискриминация и насилие.
Ето аргументите на онези, които са за ратифициране на Конвенцията: 
- В нея ставало дума изрично само за защита на жените.
- Конвенцията нямало да наложи промени в българската Конституция.
- Конвенцията можело да се подпише  с резерви.
- Конвенцията била неправилно тълкувана от нейните противници, защото преводът й бил неточен, щяло да се направи нов превод.
Нито един от тези аргументи не е издържан. Истината е много по-различна.
1. В Конвенцията не става дума, че целта й е изрично защита на жените. В член 4 (3) се говори за защита от дискриминация на основата на "sex" (биологичен пол) и "gender" (социален пол).
 "Gender" - Джендър, да поясним на прост език, колкото и да е завъртян преводът на тази дума, означава възможността един човек да самоидентифицира себе си не по биологичен признак, а по това как той възприема себе си като пол. Един мъж например може да чувства, че е роден в "грешното тяло", би предпочел да е роден като жена, и да идентифицира себе си като "трансджендър" ("трансполов"). Трансджедърният/трансполов мъж може да започне да се облича като жена, а и да предприеме по-радикални стъпки по отношение на своята "джендърна идентичност", като се подложи на хормонна терапия, за да му порастат гърди и да премахне по хирургически път половите си органи, да бъде признат официално за жена. Така той попада в друга категория - тази на "транссексуален".
Спорът в тази област в страните с либерална интерпретация на тези понятия обаче още не е решен. Някои смятат, че трансджендърен и транссексуален не са едно и също, но други считат, че трансексуалната личност е всъщност трансджендърна личност, която се е подложила на хормонна и хирургическа интервенция. В САЩ например през ноември 2017 г. за член на долната камара на парламента на щата Вирджиния беше избрана обявяващата себе си като трансджендърна персона Даника Роом, родена като Дан Роом, но трансформирала се в жена през 2013 г. и омъжила се за мъж с дете от друг брак. Във Великобритания един мъж може при наличие на някои изисквания да придобие "full gender recognition" - пълно узаконяване на желания социален пол, т.е. един мъж да бъде признат официално за жена, като му се издаде нов акт за раждане с ново женско име, дори без даже да е задължително да прибегне до хирургията. Такава "жена" има правото да сключи брак с някой мъж (като в брака между мъж и жена) или да се ожени за жена (като еднополов брак между две жени, за което е приет закон от 2014 г., разрешаващ брак между еднополови личности). Такива законови възможности съществуват и в други европейски страни. Ето и тези "жени" конвенцията има за цел да защити.
Че това е така, може да се види на сайта на организацията "Transgender Europe" ("Трансджендърна Европа"), чиято визия е за "Европа, свободна от дискриминация, където човек може да живее съгласно своята джендърна идентичност", т.е. съгласно своя социален, а не биологичен пол. В сайта специално се пояснява, че чл. 4(3) на Истанбулската конвенция цели борба срещу "дискриминацията на основа на сексуална ориентираност и джендърна идентичност". Посочва се, че съгласно Обяснителния доклад към конвенцията (the Explanatory report- https://rm.coe.int/16800d383a), що се отнася до джендърната идентичност, клаузите против дискриминация се отнасят и до "трансджендърни и транссексуални личности, обличащите се в облекло на противния биологичен пол, травеститите и всички други групи от хора, които не отговарят на категориите "мъж" и "жена", установени от обществото". Странно, но няма достъпен, ако изобщо има такъв, официален превод на този доклад, той просто е скрит от българската общественост.
2. Възможно е да се наложат промени в Конституцията. Конвенцията предвижда клаузите и да бъдат инкорпорирани в националните законодателства. Това и в съответствие с изискването на българската Конституция, чийто чл. 5(4) постановява, че ратифицирането на Международните договори, а конвенцията е такъв договор, има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тъй като българското законодателство произтича от българската Конституция и не може в него да бъдат въведени клаузи, които не съответстват на Конституцията, в нея ще трябва да бъдат внесени поправки или допълнения. Например:
Чл. 6.(2) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия и т.н... Тъй като в българския език пол означава биологичен пол по рождение - мъжки или женски, в Конституцията, освен "пол", следва да се добави и "социален пол". 
3. Убеждават ни, че Конвенцията може да се ратифицира с резерви, но се премълчава фактът, че Конвенцията допуска резерви само по ограничен брой клаузи. Чл.4, п.3  не е между тях.
4. Българският превод на Конвенцията е официален, той е публикуван на сайта на Съвета на Европа. Кой го е направил не ни казват, нито кой ще прави нов превод. Какъв ли друг превод може да бъде направен, който да убеди обществеността ни, че тя е била някак си заблудена от сегашния превод. Остава си факт, че с ратификацията на Истанбулската конвенция, чужда на националните, историческите, религиозните и културни нагласи на българското общество, джендърната идеология ще бъде вкарана в нашето законодателство с всичките й последствия, на първо място с въвеждането й в образователни програми в училищата.