София и софиянци - такива, каквито ги е видял Иван Вазов
Издателство "Колибри" отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов с великолепния сборник "Софийски разкази". Съставителка и авторка на предговора е проф. Милена Кирова.
Книгата обхваща трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX - началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живият усет към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат типични образи на тогавашната действителност. Разказите отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани. Сборникът започва с "големия разказ" (писателят съзнателно не го нарича повест, въпреки неговите 90 страници) "Кардашев на лов", който може да бъде приет за програмен текст на всички разкази. Мозаечната композиция, както и необичайната дължина дават възможност на Вазов да вмести почти всички мотиви и теми, които са били (и дори ще бъдат) разгърнати в сюжетите на неговите кратки "софийски" разкази.
Всепризнатият поет, писател и драматург Иван Вазов (1850-1921) е роден в Сопот в семейство на заможен търговец. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", последвана от "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), цикъла "Епопея на забравените" (1881-1884) и други. Утвърждаването му като белетрист, започнало с мемоарите "Неотдавна" (1881), е белязано от пет сборника с разкази, няколко повести, сред които "Немили-недраги" (1883) и "Чичовци" (1885), и романите "Под игото" (1894, първия български роман) и "Нова земя" (1896). Вазов се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност. В периода 1890-1905 г. усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: "Драски и шарки" (два тома), "Видено и чуто", "Пъстър свят", "Утро в Банки". В тях не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика.
Иван Вазов създава образци във всички литературни жанрове и очертава жанровите граници в новата ни литература. До края на дните си останал верен на патриотичната и гражданската тематика, той е наречен Патриарх на българската литература и е признат за Народен поет.