"София Бард-фест на авторската песен - 2012"

Георги Драмбозов

Това определение "бард" вече е добило достатъчно гражданственост и думата  не звучи непонятно за грамотния българин. Защото олицетворява, според келтската си етимология:  Фигурата на епическия поет!... Ненапразно и Байрон, и Пушкин  скромно са назовавали себе си  "бардове".  Ненапразно и  бардовското движение в България стана (от втората половина на 60-те години  на миналия век ) неотделима част от "живата култура" на съвременното общество...
За мен като поет, "бардовско" и "театрално", ако не са синоними, поне са в едно поле на изява за таланта. Бардовското носи традицията на трубадурите от Западна Европа, на кобзарите от Украйна, на народните певци от България, то не само се родее с театралното, а е в неразривна връзка с Н.В.Поезията.
Някои несъмнено си спомнят за БГ-  вариантите: ПОКИ или "поети с китара", за  движението "Ален мак" и колкото да са натоварени с "класов подход", тези социални изяви на младите хора от близкото "тоталитарно" минало носеха по нещичко от "почерка" на Боб Дилън или Джон Ленън, на Окуджава или Висоцки, на Жак Брел или Жорж  Брасенс...
Българската "бардкултура" премина в по-голямата си част през "мегдана", за да намери най-после своите по-трайни "убежища" в Ловеч, Харманли, Несебър или в София... Да, чак най-накрая - и в столицата!... Рисковано би прозвучал и всеки опит да се изброят имената на онези, които  като първопроходци поставиха начало в популяризирането на бардовската песен у нас. Примерно от времето  на "Ален мак": Петър Парижков, Димитър Христов, Михаил Белчев, Николай Текелиев и др. Или от времето след "нежната революция": Гриша Трифонов, Асен Масларски,  Славимир Генчев, Светослав Георгиев, Ивайло  Диманов, Владимир Левков, Светлана Йонкова, Геновева Цандева, Иван Ненков, Красимир Първанов... 
Най-сетне утре в камерната зала на народно читалище "Св. Кирил и Методий" в кв. "Красна поляна" в столицата тръгва "СОФИЯ: БАРД-ФЕСТ НА АВТОРСКАТА ПЕСЕН - 2012". Идеята за това   културно събитие е на директора на този фестивал  Томи Йовчев и на поета-бард Димитър Христов, който е директор на Българския културен център в Скопие, Македония. Целта е през следващите години фестът да прерасне в национална и международна изява, която провокира още повече личната творческа нагласа за поезия и музика у бардовете.
Афиширам този замисъл, да не му мине котка път, с единствената надежда, че той ще срещне и подкрепата на Столичната община, на районната администрация, на обществеността и най-вече на творците, които са част от съвременната "бардкултура" и в столицата, и в страната.