"Смях в тъмното" - жесток шедьовър

Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.
Още първите изречения на "Смях в тъмното" от Владимир Набоков (който ИК "Колибри" издава в превод на български на Гергана Георгиева) опитват да подскажат развръзката, но читателят не може да бъде докрай подготвен за театралния шамар на последната страница. Романът е написан първоначално на руски през 1932-1933 г. под заглавието "Камера обскура" и е претворен на английски от самия Набоков през 1938 г. заради недоволството му от качеството на превода на първото англоезично издание, излязло през 1936 г. Оттам идват и двете заглавия, с които романът е известен. "Смях в тъмното" ни запознава с нови страни от литературата игра и играта на литература, които Набоков тепърва ще развие в следващите си книги.
Камера обскура е далечна предшественица на фотоапарата и на прожекционния апарат - леща, с чиято помощ се възпроизвеждат изображения на сенки. Оттук и раздвоеността на текста между фотографското улавяне на мигове, кинематографичното представяне на отделни сцени (романът е филмиран от Тони Ричардсън) и кулминацията на финалните сценични инструкции. Представлението се играе между тези корици, в тъмното - заповядай, читателю: вратата е отворена!
"Смях в тъмното" е жесток малък шедьовър, една от онези книги... от които нищо не може да се отнеме и към които нищо не може да се добави, без да се нанесат щети, отбелязва "The London Times Literary Supplement".
Владимир Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик, е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 г. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.
Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват "Покана за екзекуция", "Машенка", "Защита Лужин" от написаните на руски език, а от създадените на английски - "Лолита", "Знак за незаконороденост", "Пнин" и мемоарната книга "Памет, говори" (позната на български като "Други брегове"). Превежда на английски език "Евгений Онегин" и "Герой на нашето време". През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст в Лозана.