Слушай само собствената си съвест!

24 май наистина е уникален български празник. Много слова се изговориха, но едно трябва да подчертаем - всеки народ има своите традиции и принос в културното наследство на света. Но ако има нещо уникално за България, то е, че нашата държава е родена от знанието и духовността. Няма друга такава държава в света. България приема учениците на Кирил и Методий, дава им условия да творят и в Х век те пренасят глаголицата, после българската кирилица и православието из целия славянски свят. Но това е станало възможно, защото начело на държавата е стоял един просветен владетел - княз Борис I, който е осъзнал значението на знанието, на езика и на буквите за просперитета на държавата. Още на Преславския народен събор през 893 г. глаголицата е обявена за държавна писменост и тя крепи самата държава. Състоянието на държавата обаче винаги зависи от това кой стои начело. 

Втори път, след пет века турско робство, новата българска държава се създава върху темелите на знанието и духовността - манастирите, съхранили православната книжнина; читалищата; възникването на Българското книжовно дружество през 1869 г. Представете си, че още Левски не обикаля страната, още не е станало Априлското въстание, още не е започнала Руско-турската освободителна война, а в Браила се създава БКД с цел "да се превърне то в "истинна академия на науките като другите академии в Европа". Българското книжовно дружество всъщност е първата държавна институция на нова България! С това е уникална нашата държава - кирилицата е неин принос в европейската и в световната култура, а държавността, основана на знанието, е нейно достойнство в световното развитие. 

Днес СБЖ чества и два юбилея на българската журналистика - 175 години от нейното начало у нас и 125 години организирано журналистическо движение. Тук ще кажа само, че българската журналистика и нейните най-светли пера винаги са били свързани с просветата и с духовността. Когато Константин Фотинов издава през 1864 г. първото българско списание - "Любословие", той поставя пред него каква цел? Просвещението на народа! А когато Йосиф Хербст през 1905 г. основава първото сдружение на журналисти, каква му е целта - въздигане на честта и правата на журналиста! Тогава той пише един от основните постулати на истинската журналистика: "Никому в угода, на никого напук." Вторият гениален публицист на ХХ век - Стефан Продев, допълни този постулат със заповедта: "Слушай само собствената си съвест". Е, журналистите, които слушат само собствената си съвест, преди са ги убивали, сега ги заплашват и уволняват. Затова журналистиката ни днес в масовия случай се е превърнала в слугиня на властта. Няма причина професията ни да е извън общия срив, до който са докарани обществото, държавата и държавността. И очевидно днес е жизненонеобходимо да се върнем към битката за идеите и целите на Константин Фотинов и на Йосиф Хербст: просвещението на народа и честта на журналистиката. 

*Думи, казани от името на Управителния съвет на СБЖ на срещата на културни, образователни дейци и представители на медиите, организирана от Градския съвет на БСП-София и лидера на столичните социалисти Калоян Паргов.