Случаят "Кьовеши": Автогол за Румъния?
Роберт Шварц, Дойче веле
Срокът за създаването на Европейска прокуратура беше уточнен от самото начало. Новата институция трябва да започне своята работа до края на 2020 година. Основната ѝ цел - да разследва случаите на корупция, пране на пари и измамите с европейските фондове.
През април 2017 година 16 страни-членки на ЕС, в това число и Румъния, се споразумяха да създадат Европейска прокуратура. Междувременно в проекта се включиха 22 от общо 28-те страни-членки.
Трима кандидати се класираха за последния кръг от избора на Европейски главен прокурор. Независимата експертна комисия предложи на Европейския парламент бившата антикорупционна прокурорка на Румъния Лаура Кьовеши. Тези дни трябва да бъде взето окончателното решение.
Както бързо стана ясно, бившата ръководителка на румънската антикорупционна агенция е трън в очите не само на социаллибералното правителство в Букурещ. След фронталната атака от страна на управляващата партия и нейния псевдолиберален младши партньор и България се обяви против кандидатурата на Кьовеши. Представители на дипломатическите кръгове в Брюксел съобщават, че в Комитета на постоянните представители на държавите-членки на ЕС срещу кандидатурата на Лаура Кьовеши е гласувала не само румънската посланичка в общността, а и нейният български колега. България, също както и Румъния, има хронични проблеми с ширещата се корупция. След присъединяването им към ЕС и двете страни бяха подложени на строг мониторинг.
След посещението ѝ в София преди две години Лаура Кьовеши стана доста популярна и в България. Голяма част от българите виждат в нейно лице водеща фигура в борбата срещу корупцията. В същото време срещу нея се води агитация в интернет – предимно с твърдението, че била "американски проект". Премиерът Бойко Борисов на няколко пъти е критикувал Кьовеши. България нямала нужда от "румънски модел" и било по-добре да се ориентира по Германия и някои други държави.
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията за контрол на бюджета изслушаха тримата кандидати за поста европейски главен прокурор. Лаура Кьовеши излезе първа в гласуванията и на двете комисии. Клеветническата кампания на румънското правителство и съшитото с бели конци съдебно обвинение срещу нея не можаха да намалят шансовете ѝ. Стана дори тъкмо обратното. Кампанията на Букурещ срещу собствената му кандидатка е ясен сигнал за това, че тя си е свършила твърде добре работата в румънската антикорупционна агенция.
Поддръжниците на кандидатурата на Кьовеши във всички фракции на Европарламента стават все повече. За избора на европейски главен прокурор е необходимо мнозинство от две трети. Без значение дали Лаура Кьовеши ще спечели избора или не, още отсега стана ясно нещо друго: румънското социаллиберално правителство си вкара автогол тъкмо по времето на собственото си председателство в ЕС.
Отдавна вече се спекулира по това, че е възможно двата коалиционни партньора в румънския кабинет да бъдат изключени от съответните им партийни фракции в Европарламента. Постоянната им битка срещу независимото правосъдие и правовата държавност навярно ще накарат някои европейски политици да се задействат - ако не за друго, то заради собствения им имидж в навечерието на европейските избори.
