Слепи за паметта
/ брой: 31
Ина МИХАЙЛОВА
Паметникът на Васил Левски в аржентинската столица Буенос Айрес го няма. Изчезнал? Похитен? Демонтиран? "Под носа" на дипломатическата ни мисия там?
Каква история само!
Оказа се, че паметникът на Апостола е станал обект на опит за кражба, който бил осуетен.
Кога щяха да кажат на сънародниците ни в Аржентина, а и на медиите, какво се е случило? Ако не беше писмото от разтревожените наши сънародници в Аржентина и реакцията на ДУМА, сигурно вандалският акт щеше да остане тайна.
Само преди две седмици безродници посегнаха на бюст паметника на Христо Ботев в Благоевград. Опитали да го откраднат и предадат за вторични суровини.
Преди месец до кофите за боклук на Женския пазар в столицата бе захвърлен, никому ненужен, гипсов бюст на Христо Смирненски.
А преди години ограбиха грифоните от паметника на Васил Левски в столицата и се наложи те да бъдат откупувани от апаши, посегнали на паметта българска. Нима национална памет се търгува?
Да не говорим за вандалските изблици по антифашистки и други паметници. Или за възраждането на безумни идеи като тази 70-метровият пилон на "Чинията" на връх Бузлуджа да бъде превърнат във величествена статуя на Исус Христос. Примери колкото искате.
Паметниците са нерушим символ на уроците от историята. Посегателството върху тях е доказателство, че, уви, не сме ги научили. И тук не става въпрос за "наши" и "чужди" паметници, за идеологически спорове или политкоректност.
Случилото се с паметника на Апостола в Буенос Айрес още веднъж показва, че слепотата за паметта е тази, която ни убива. А обругателите, независимо от тяхната национална или партийна принадлежност, винаги трябва да бъдат заклеймявани. Иначе болката и срамът остават за нас като народ и нация.