Следи върху пясъка

Доц. д-р Лиляна Андреева

Неотдавна излезе втората белетристична книга на к.ф.н. Камка Новакова - "Пясъчен часовник" (изд. "Звезди"). Познавам авторката преди всичко като журналист, специалист в Научноизследователския център на СБЖ, като преподавател по история на българската журналистика, редактор и автор в сп. "Български журналист" и сп. "Съвременна журналистика". Специфичен е талантът на Камка Новакова. В битността й на журналист е обяснима реактивността й към реалностите на времето, в което живеем. Но този път обектът на нейното наблюдение е осмислен с методите на художествената литература.
Авторката няма емоция да очертава цялостен портрет на сложното ни време. Тя маркира с щрихи "луди и омайни" истории, през които съзираме знакови явления. Нейният "пясъчен часовник" отразява мимолетни следи от житейското. Мимолетни ли? Тяхната обикновеност - смешна и тъжна, чертае контури на нашия единствен живот. И откриваме себе си: потребителите - тези "глупави и лековерни баламурници", почти наркозависими роби на рекламата, която ни залива отвсякъде. И разпознаваме себе си на "зяй пазар" в мола, ако сме безпарични като описания инженер, или просто сме на шопинг - ако имаме пари и обожаваме т.нар. лайф стил.
Край фактите от социалното битие в тези кратки разкази се прокрадват и красиви редове за любов и самота, а и за неволните убийства на щастието, за предразсъдъците, егоизма, еснафщината, подозрителността и завистта. Доминира въпросът - как да усвоим изкуството да обичаме. Камка Новакова чрез героите си пита: "Сломени ли сме или не?" И човекът с наранена душа крещи: "Мене ме има, забелязвате ли това?" Зададен е въпросът: Дали човешкият дух се сломява, или остава несломим? И предупреждението: Злото работи мълчаливо, скришом, мълком...
Камка Новакова е чувствителна към темата за емигрантството и носталгията. Усещаме "съсухрената душа" на емигранта, избрал тежкия жребий, осенен от сънища за близките, за България. И заключението "чужбинските гозби не хранят..." Не са убегнали от чувствителното перо опустелите села, нощните грабежи на старици. Мярка се и нещо човешко в насилника, в дрогирания... Колоритни са картините на т.нар. евросватби. И закачката: "Европейски двойки от вси страни се съединяват. Като съвременен пролетариат."
Щрихите от днешния ни ден са водещи. Но разказът отива и назад в историята - в огъня на въстание срещу робията, но и в непрогледен мрак, породен от предателства и от легенди за хора, чиито имена са пропуснати в паметниците...
Тематичните акценти и образи в "Пясъчен часовник" се движат от социалното до света на любовта и омразата. Специфичен е стилът и езикът - ироничен, саркастичен, с цветна образност от алегории, сравнения, от близост до фолклора и битовизма до поетическата съзерцателност и изблик на душевни бури в дните на трудния ни живот.
В подарената ми книга Камка Новакова пише: "Приятно четене." Пожеланието се сбъдна. Журналистката помага да виждаме истини за живота ни, писателката - да чувстваме и съпреживяваме историите на "малките хора".