След тях и... потоп

Започнат ли да се топят снеговете, едни и същи страхове ни тресат. Не дай, Боже, да се скъса язовирна стена, че... Две години след трагедията в с. Бисер, седем след тази в Цар Калоян и девет след мъчителното лято на 2005-а, когато България "потъна", въпросът пак боде. Защо такива нещастия се случват отново и отново? И тъй, затънали в блатото на неясната отговорност, търсим обяснения.
От години е ясно, че държавата има проблем с контрола и надзора на язовирите. Собственици - много (НЕК, "Напоителни системи", общини, частници), но всеки вдига безхаберно рамене. До следващата скъсана язовирна стена, която се превръща в национално бедствие.
Похвално, правителството вчера представи обобщен доклад за състоянието на язовирите у нас. Изводите - познати. Общините не успяват да поддържат язовирите, защото нямат пари и специалисти. Частните собственици и концесионерите не инвестират в поддръжка, а напротив - използват богатството за лично облагодетелстване (риболов, развлекателни съоръжения и пр.). Държавата... Проверки има, но кой да изпълнява предписанията? Кой да контролира, да санкционира и да дава на компетентните органи всяко престъпно безхаберие. Което застрашава човешки животи.
На кой частник държавата е отнела правото да стопанисва и ползва изграден с народни пари язовир заради липса на системи за оповестяване на населението в застрашените населени места, както изисква Законът за защита при бедствия? Кои концесионери и с колко са глобени заради неизправно състояние или липса на диги, заради промяна в предназначението на язовирите, заради обрасли язовирни преливници, непочистени съоръжение и пр.?
Не отвчера са идеите за национален контролен орган за състоянието на язовирите - независимо чия собственост са, кой и за какво ги ползва. Колко трагедии още да ни сполетят, за да се сложи край на престъпната немарливост и безнаказаност? Или след тях (безхаберните) и... потоп.