Сирия - историята на неразрешим конфликт

Какво става в Сирия? Това е най-често задаваният въпрос, който обикновените хора отправят, гледайки международните информационни бюлетини. Объркването е пълно. Първо е направен опит за преврат в Турция, вследствие на което Ердоган и Путин организират срещи на четири очи. Турция се извинява на Русия за сваления самолет и обявява операция "Щитът на Ефрат", в която турската войска възнамерява да влезе в Сирия под предлог "спиране на настъплението на "Ислямска държава". Две седмици по-късно, след дълги и изтощителни преговори, за изненада на мнозина двата световни мастодонта САЩ и Русия обявяват съглашение за Сирия, което трябва да влезе в сила точно на 12 септември, т.е. началото на мюсюлманския празник Ид ал-Адха (Курбан Байрам). Целта на споразумението бе да се спрат кръвопролитията, да се определят кои точно са "умерени" бунтовници, да се унищожи "Ислямска държава". Всички се надяваха тази новина да не е началото на поредните провалени преговори, но уви - седмица по-късно САЩ удариха сирийската армия, конвой на ООН бе вдигнат във въздуха, а бунтовници и лоялисти не спират да се сражават във всички точки на Сирия.
Въпреки огромния хаос, който цари не само в реалния свят, а най-вече в медийното пространство, не е трудно да се разбере какво точно се случва в Сирия. Всичко, което ни трябва, е една карта на страната с отбелязано моментното разпределение на силите. Ако прекараме две мислени тръби през сирийска територия, нещата съвсем ще се изяснят. Защото цялата работа е заради ресурси. А трябва да вземем предвид и интересите на всички участници в конфликта.
Целта на кюрдите е ясна: обединение на двата кюрдски анклава в Северна Сирия или Фронт 1, както е показано на картата, и създаване на самостоятелна кюрдска държава. В желанието да спечелят съюзник или по-скоро да не спечелят враг, всички страни на конфликта правеха компромиси с кюрдите. САЩ финансираха YPG (Отряд народна самоотбрана), руснаците подкрепяха PKK (Кюрдска работническа партия), а християнските отряди на Суторо бяха техни съюзници. Кюрдите обаче започнаха етнически чистки спрямо християни и араби, осъзнавайки, че по друг начин никога няма да спечелят тези територии, и въпреки че са малцинство, завладяха почти цяла Северна Сирия. По този начин обаче настроиха всички срещу себе си, след като гонеха некюрдското население от градовете. Трябва да се посочи, че Северна Сирия е богата на газ и е твърде вероятно големите сили да са обещали на кюрдите независимост в замяна на контрол на находищата.
Турция от друга страна осъзна, че ако остави така нещата, на практика ще бъде заобиколена почти изцяло от естествения си неприятел Кюрдистан, защото в Северен Ирак също се разпореждат кюрди. Нещо недопустимо за турската политика, тъй като голяма част от пазарите им са на изток, най-вече в страните от Залива, а сухоземните им пътища са блокирани. В действителност стартираната от Ердоган операция "Щит на Ефрат" не е насочена срещу "Ислямска държава" (само допреди няколко месеца той подкрепяше радикални ислямистки групи), а е срещу кюрдите. Турският президент иска да настани контролирани от него бунтовнически единици между двата кюрдски анклава, които да преградят пътя на кюрдските сили. По този начин той си осигурява и сериозно влияние сред сирийските бунтовници в евентуална бъдеща отцепническа държава. Ердоган даде ясно да се разбере, че няма да прави компромиси с кюрдския въпрос, макар и да е съдружник в Саудитско-американския газов проект. Именно заради това той размаха пръст на САЩ  и демонстративно се сближи с руския президент, което предизвика ответна реакция и панически американците приклекнаха и призоваха кюрдите да се изтеглят на изток от Ефрат.
Сирийските държавни медии наричат операция "Щитът на Ефрат" с друго име - операция "Преобличане", тъй като според техни наблюдатели в момента тече поредното конвертиране на джихадисти в "умерени" войници. Мнението им съвпада с това на кюрдите, които също смятат, че Ердоган преоблича бойци от "Ислямска държава" и изведнъж те се превръщат в такива от Свободната армия.
Един поглед върху картата е достатъчен да се види големият проблем между САЩ и Русия. САЩ искаха да сменят правителството на Асад с марионетно, с което да започне изграждането на газопровод от Саудитска Арабия и Катар към Европа и което да спре влиянието на руснаците. Руските планове са различни, те включват Иран, Ирак и Сирия в друг поток. Тогава изневиделица се появиха "Ислямска държава" и "Ал Кайда", които завладяха точно тези територии, през които САЩ искат да прекарат тръбите. Шест поредни години американците въоръжаваха "умерени бойци", като "незнайно как" оръжията попадаха в ислямисти и радикални елементи. Американците целенасочено насъскваха сунитите срещу шиитите, за да провалят руската спогодба с Иран, Ирак и Сирия.
Когато на 9 септември Русия и САЩ обявиха публично, че са се споразумели за Сирия, много хора си задаваха въпроса как по-точно са си разпределили териториите и ресурсите. САЩ постепенно започнаха да "облагородяват" концентрираните в областта Идлеб джихадисти, като "Джабхат Ал-Нусра" обяви, че се отделя от "Ал Кайда" и си промени името на "Джабхат Фатх ал-Шам". Смениха също така знамената си от черни на бели, а техни лидери започнаха да дават интервюта по Си Ен Ен. Журналисти на същия канал, като например всеизвестната Клариса Уърд, стартираха удивително лицемерни и безумни пиар кампании, с които искаха да представят джихадистките групи "Ал-Нусра", "Джеиш ал-Ислам и "Ахрар ал-Шам" като умерени борци за свобода. "Преобличането" не спря дотук. Пак в Идлеб, в този бастион на бунтовниците, които се погрижиха да разчистят всички малцинства и светски маси, бе основана и нова армия - т.нар. Нова армия на Идлеб, в която бивши джихадистки групи се "облагородиха", като се обединиха с 13-и батальон на Свободната армия. Оттук може да направим следното заключение. Сирия ще бъде разделена на няколко части, като САЩ ще получат тези територии, в които властват саудитската проекция "Ислямска държава", която също ще бъде "облагородена" скоро, както и Идлеб и част от провинция Алепо, като по този начин ще прекарат така нужните тръби.
Всичко обаче се сгромоляса с удара, който САЩ нанесоха на сирийската армия в Дер Езор и в който загинаха между 60 и 100 войници, а и бе унищожена голяма част от военната техника. Това не бе грешка, а съвсем явно послание. След като сирийската армия освободи Палмира, тя се насочи към Дер Езор. Планът бе да се свържат двата града, а с това де факто да се затвори пътят на американските тръби към Турция и да се завземе голяма част от слабонаселената източна част на Сирия (Фронт 2 от картата). Американците веднага реагираха и нанесоха зловещия удар, който със сигурност е бил добре и дълго планиран. Няма как бомбардировки, продължили повече от час, да са случайни. И няма как да е случайна последвалата масова атака на бойците от "Ислямска държава", които веднага завземат няколкото важни в стратегически аспект хълма. Въпреки неискрените извинения и обяснения на американската коалиция на всеки му е ясно, че целта на удара в Дер Езор е да се попречи на сирийската армия да обедини тези две точки и да остави града в ръцете на "Ислямска държава".
Не по-малко е важен и районът в северната част на провинция Хама (Фронт 3 от картата). Именно оттам бойците на "Ал-Нусра" ( или вече с новото име "Фатх ал-Шам") се опитват да нахлуят и да стигнат чак до ливанската граница през град Хомс, с което да отцепят лоялисткия бастион около Латакия и Тартус, а и по този начин да спрат пътя на планираните руски тръби. Битките около този район са сред най-ожесточените. Неслучайно американските служби се опитват да представят бойците от провинция Идлеб като "умерени", макар и те самите да знаят, че самият град Идлеб е официалната столица на "Ал-Нусра". Странно е лицемерието и наглостта, с които говорителите от Вашингтон се изправят пред медиите. Пищят за бунтовническия Източен Алепо, в който живеят около 250 хиляди души, но дума не споменават за Западен Алепо, в който живеят между 1,6 и 1,8 милиона души. Сипят обвинения за престъпленията на демонизирания Асад, но си затварят очите пред голите факти, а те са, че над 65% от населението живее в районите, контролирани от правителството, и се мести, когато опозиционерски и джихадистки групи нахлуят, а едва 15% живеят в териториите на т.нар. бунтовници. Мълчат и за техните сектариански престъпления и за факта, че нито едно от малцинствата (с изключение на туркмените) не ги подкрепя, а и религиозните и етнически чистки са налице. Не се споменава и за екзекуциите на деца и жени, както и за табелите в Идлеб, в които задължават жените да носят никаби и хиджаби. Крият се и ужасните истории, които сирийците разказват за терора на Свободната сирийска армия, "Джейш Ал-Ислам" и подобните терористични организации.
Това е историята на един неразрешим конфликт. История, която всеки я представя според собствените си интереси. История за алчност, за контрол, които изглежда имат много по-голяма стойност от човешкия живот и от мира. Всеки може да гледа и избира по-правилната за него позиция. За мен многоликата светска Сирия е в пъти по-добра, отколкото джихадистко псевдодемократичните аспирации на преоблечени салафити.