Сини сълзи

Отново дойде време разделно и мечтата за силна десница литна в небето като онези големи,  сини балони, за които патрулиращи милиционери питаха откъде ги имаме. И се оправдавахме гузно с рокерите, които първи разнасяха добрите вести в късната есен на 89-а. Синята мечта окончателно се спука като голям сапунен мехур, през който а-ха да провидим седемцветна дъга. Дойде време не за сини, а за кървави сълзи. Това май ще го разберат само демократите... В понеделник, изпитан в политически  битки боец прогнозира, че важното за България събитие няма да е във вторник, а в края на седмицата, защото "тогава ще се решава най-важният въпрос: диктатура или демокрация". Имаше предвид конгреса на БСП.
На сълзи отдавна не вярваме, закоравели от партийно-мутренското лицемерие. Едва предали агенциите, че Мартин Димитров е удържал дума и е подал оставка, бламиран от националното ръководство на СДС, чухме: "Принцип на ГЕРБ е да не коментираме и да не се месим във вътрешнополитически проблеми и решения на останалите партии. И СДС, и ДСБ са наши политически партньори в европейската десница, сестрински партии в ЕНП. Затова пожелавам успех и на СДС, и на ДСБ." И да не посоча чий е цитатът ще се сетите, защото само Един говори от името на ГЕРБ, на сестринските партии, на целия подопечен народ. И как се меси в работата на останалите партии!
15 май не беше добър ден за демокрацията. Още по-малко за българската. И ако отдавна се спори кога, как, защо и дали е завършил безкрайният политически преход, който дори започваме да пишем с главна буква, вчера беше печалното начало на окончателния му безславен край. В събота може да се сложи и точката. А може и запетая да върне плахата надеждата на наивните оптимисти, които още вярват, че доброто винаги ще е с един грам повече.   
Пресилено може да ви се стори, но дори форумите в социалните мрежи вчера помръкнаха. Уж добрите сини смърфове бяха победили злия Гаргамел, а мирис на тамян и босилек витаеха в думите. Жална й майка на десницата, вайката се едни, други вещаеха триумфа на Франкенщайните, трети просто написаха онова, което всички се бояха да изрекат на глас - мутрите "освободиха" СДС и от Мартин Димитров. Отново се сещам за сполучливата метафора на д-р Христо Хинков - за куцащата на един ляв крак болна България. Поне левият да остане читав. За да е стабилна демокрацията, трябва да ходи на двата си крака. Десният успяха да го изсушат. Ако и с левия нещо се случи, ще ни остане само популизмът на едноличната диктатура.