Синдромът Жил дьо ла Тюрет

Димитър Бежански

От лекарствата познавам само аспирина, до днес нямам нито ден болнични и хоп -  оказва се, че съм болен, и то от някаква засукана болест, наречена "Синдром на Жил дьо Ла Тюрет"!
Седяхме си с един съсед, пиехме каквото си бяхме поръчали, говорехме си за всекидневни неща - цени, данъци, доходи, политици.. Той каже едно, аз - друго. По едно време съседът вика:
- Знаеш ли, че страдаш от синдрома на Тюрет?
Отговорих му, че страдам само от световната икономическа криза, която се е превърнала в моя лична икономическа криза. Съседът обаче мрачно поклати глава, познавал много добре синдрома на Тюрет и аз съм имал всичките симптоми. Попитах какви по-точно симптоми имам.
И той ми обясни. Непрекъснато съм намигал с дясното си око. Особено когато станело дума за правителството и за антикризисните му мерки и програми. Освен това съм псувал почти през изречение.
Отговорих му, че аз с дясното око така си намигам от малък. Що се отнася до псуването, то е защото съм израсъл в Перник, така че, пак от малък си и псувам. И изобщо никаква болест не е това, никакъв Тюрет!
Съседът отново мрачно поклати глава.
- Не! - каза. - Това си е синдромът на Тюрет!
И ми изчете цяла лекция. Това било психоневрологично заболяване, при което пациентът страда от множество моторни тикове и поне един вокален. При мен моторните били намигането, а вокалният - псуването.
Честно казано, стреснах се. И отидох на лекар. Докторът ме прегледа и мрачно поклати глава. Комшията бил прав. Наистина съм го имал тоя синдром и ми изписа фенобарбитал.Тонове фенобарбитал изгълтах, целият се нафенобарбиталих, но резултат - никакъв! Вярно, че тикът с намигането ми изчезна, но продължавам да псувам под път и над път!
Отворям вестника, прочета новините - псувам! Пусна телевизора, видя някой депутат - псувам! Вляза в магазина, погледна цените - псувам!
Получа сметки за ток, за парно, за вода, за телефон - псувам!
Остава ми обаче утешението, че може би не всичко в нашата мила родина е толкова зле, както си мислех по-рано. Просто аз си псувам, понеже съм болен, страдам от гадния синдром на Жил дьо ла Тюре! Проблемът е, че, като гледам, абе едно деветдесет на сто от хората и те така - псуват, пулят се, стискат юмруци! И те ли са болни?
Дали пък не става дума за епидемия?!