Символът на Пловдив

Гражданската инициативна група "Альоша" е в основата на тържественото честване на 60-годишнината от откриването на Паметника на Съветската армия "Альоша" в Пловдив. На 5 ноември, деня на откриването на паметника,  представители на инициаторите поднесоха цветя, а на 12 ноември, неделя, точно на обяд ще има поклонение и поднасяне на венци на Хълма на освободителите в Пловдив. От 13,30 часа в Градския дом на културата "Борис Христов" ще се състои тържествен концерт с мултимедия, български и чуждестранни изпълнители. Сред тях са Биг бенд Пловдив и ансамбъл "Тракия". Мултимедийната визуализация ще отрази  проектирането, изграждането и официалното откриване на монумента.
Още през януари 1947 г. в Пловдив се създава Общоградски инициативен комитет за изграждане на паметник на Съветската армия. На много места в Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Австрия, Германия са изградени паметници за увековечаване на мъжеството и героизма на войника, дал най-голям принос за освобождаването на света от мракобесието на фашизма, пише в своята документална книга "Стои на тепето Альоша" журналистът Васил Найденов. Идеята за паметника в Пловдив идва от военните, воювали рамо до рамо с бойците от Трети украински фронт под командването на маршал Фьодор Иванович Толбухин. Организира се конкурс сред българските художници, архитекти и скулптори. Започва акция за набиране на необходимите средства.

Околийският синдикален съвет превежда 50 000 лв.

шапкарската кооперация  "Мир" - 20 000 лв., пари събират и изпращат от Чепеларе, от община Тополница и от община Белово, Пазарджишко, особена активност проявяват женските дружества в Пловдив. Пловдивската община превежда по сметката на фонда за паметника първоначално 2 милиона лева, Министерството на отбраната - 1 милион лева - за 10 месеца през 1948 г. са събрани 6 405 000 лв. Конкурсът предвижда три награди: първа - от 200 000 лв., втора - от 150 000 лв., трета - от 100 000 лв., както и три откупки, всяка по 50 000 лв. До крайния срок на конкурса - 31 май 1948 г., в комитета постъпват 10 проекта. Със свои разработки се представят именити наши скулптори като Андрей Николов, Васил Радославов, Александър Занков, Иван Топалов и други, както и изтъкнати архитекти като Николай Марангозов, Цветан Цветанов, Борис Марков, Владимир Рангелов, художниците Владимир Рилски, Димитър Павлов и други. Първа награда не се присъжда. На второ място е класиран проектът с мото  "Победа". Негов автор е скулпторът Асен Иванов от Пловдив. На трето място е поставен проектът с мото "Червен богатир", който е дело на колектив в състав: архитектите Николай Марангозов, ръководител на колегията, и Петко Цветков, скулпторите Васил Радославов, Александър Занков и Георги Коцев и художникът Владимир Рилски.
Трябва да посочим, че името на арх. Марангозов е Николай, а не Асен, както е изписано в Уикипедия, откъдето грешката се мултиплицира от всички пишещи напоследък. Той е известният поет и архитект, завършил образованието си в Германия и работил там, в Дрезден и Берлин (1923-1932), впрочем баща на писателя емигрант Цветан Марангозов.


Какво става, след като няма победител

Журито предлага на комитета да проведе втори, този път явен, конкурс, който да се ограничи само между колективите, изработили проектите, получили втора и трета награда, и трите откупени проекта. В крайна сметка след отчитане на плюсове и минуси на двата основни проекта журито преценява, че проектът "Червен богатир" "...най-осезателно се покрива с изискванията на конкурсната програма", което личи от протокола на заседанието. Следват обсъждания на различни нива, изработване на макет на проекта в мащаб 1:1, който стои месеци наред на тепето и привлича вниманието на пловдивчани - специалисти и граждани. Нужен е паметник, който да притежава силуетното въздействие на Статуята на свободата в Ню Йорк. Пловдивчани искат той да има отчетливи контури от далечно виждане, тъй като градът се намира в центъра на тракийското поле. Всички перипетии, през които преминава проектът, удължават пътя на неговата реализация. Все по-натрапчиво се утвърждава мнението, че паметникът на това място не бива да бъде многофигурен, а да се състои само от

една фигура на съветски боец

Под майсторското "бабуване" на скулптора Васил Радославов се ражда фигурата на Альоша. Автор на барелефа, изразяващ епизод от посрещането на съветската армия в България, е завършилият в Италия скулптор Александър Занков. Негова съпруга е голямата балерина и главен балетмайстор в Пловдивската опера Анна Воробьова.  Скулпторът Георги Коцев е създател на другия барелеф, показващ момент от бойна акция на съветските воини, а пловдивският скулптор Иван Топалов изработва проекта за каменните гирлянди. Архитектурната част на паметника е дело на известните наши архитекти Борис Марков - ръководител на творческия колектив, Николай Марангозов и Петко Цветков. Арх. Борис Марков е първият директор на проектантската организация в Пловдив, по-късно и главен архитект на София, тъст на прославения футболист Георги Аспарухов. Изпълнители на проекта на скулптурната фигура на съветския воин са проф. Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Ковачев. Барелефите и каменните гирлянди са изваяни от ръцете на Вълчо Кадийски и Г. Михов. Фигурата на Альоша, барелефите, пиедесталът и стълбищата са изработени от витошки гранит, а площадката около паметника - от средногорски сиенит. Общата височина на паметника е 17,30 м, а само фигурата е висока 10,80 м. Броят на стъпалата от площадката на хълма до паметника е около сто.

Откриването става на 5 ноември 1957 г.

Цели 10 години са изминали от началото на акцията. Альоша се превръща в един от забележителните символи на Пловдив. На Альоша се ходеше след абитуриентския бал, някои дори там извършиха бракосъчетанието си. Паметникът е посетен от Юрий Гагарин, последван от всички съветски космонавти, идвали у нас. Всеки от тях засаждаше дръвче, така се роди Алеята на космонавтите. За назоваването на паметника с името Альоша има няколко версии, едната е свързана с името на съветския войник Алексей Скурлатов, пребивавал в Пловдив и оставил тук много приятели. Журналистката Върба Чавдарова написа книгата "Търсим те, Альоша", имаше и едноименна телевизионна поредица, после документален филм, направен от нея и телевизионера Петър Кольовски. Но преди това се появи прекрасната песен "Альоша" на композитора Едуард  Колмановски по текст на поета Константин Ваншенкин. Паметник на паметника издигат редица творци и чрез своите спомени знайни световни лидери и незнайни граждани на света.

Как защитихме Альоша


Беше 1991-ва, и макар че предната година се помни като година на най-лютото вътрешнобългарско противопоставяне, продължаваше жестоката разправа с предишните ценности и нагласи, с хора и паметници. А през 1992-ра натискът на управляващите от СДС да свалят паметника стигна върхови стойности. И тогава БСП предложи подписка за опазване на паметника на Альоша. Бяха събрани стотици, хиляди подписи. Точно тогава беше организирана и пресконференция в дома за БСД със създателите на паметника. Воденето на пресконференцията възложиха на мене. Хрумна ми да поканим и Николай Казанджиев, потомствен социалдемократ, любим колега, бившо пресаташе на временно управлявалия Пловдив през 1991-ва Николай Сомлев. Кольо Казанджиев се съгласи и застанахме заедно един до друг като водещи на пресконференцията. Това беше голяма морална подкрепа за самото ни намерение и за мене лично. Моралните аргументи около защитата на паметника оставям настрана. Тогава силно ме впечатли казаното от арх. Борис Марков за това как и колко здраво, за "вечни времена", е построен паметникът. Ако той беше сринат, щеше да се наруши архитектониката на хълма, на цялата околна среда, щяха да пострадат къщите, накацали по стръмнините на тепето. В редакцията на в. "За и против" беше дошъл 86-годишният майстор каменоделец бай Кольо Тотев, работил в много страни по света - той твърдеше същото, разказа как за първи път в съвременна България са направили  т.нар. "циклопова" облицовка, каквато той е градил преди това в Уругвай. По-късно, когато Спас Гърневски тръгна на нов поход срещу "Альоша", изключително навременна и ефективна се оказа телеграмата от кмета на Санкт Петербург Собчак. Тя отказа Гърневски от намеренията му.