Мнение
Силата ни е в единението
Размисли в подножието на Паметника на Съветската армия в София и пътищата на паметта
/ брой: 123
Акад. Петър ЧЕРВЕНЯКОВ
Инж. полк. о.з. Райчо МИТЕВ
Крайно време е да излезем от позицията на премълчаване на историческите истини, които в днешно време ни се налагат като промяна на историята и заблуда за бъдещите поколения. Особено днес, когато България се намира в тежка политическа и икономическа криза и се работи в обстановка на пандемия, ширеща се мизерия, дори глад сред обикновените хора.
На фона на тази обстановка, вместо да се обедини, обществото ни е разделено. Поради икономическата изостаналост и лошото държавно ръководство над 2,5 милиона български граждани бяха принудени да потърсят работа в чужбина. Ниската раждаемост е обусловена не само от демографската катастрофа, но и от недобрите жизнени и битови условия на живот, плод на социалната политика при днешните икономически условия.
Страната ни се ограбва и от чужденци. Изнасят се приходите от нашите златни находища, водата и електроенергията също се дадоха на чужденци, които изнасят приходите от грабежа над българското население в своите държави. И за всички тези безобразия няма виновни.
В тази
безизходица за държавата
ни редица особи с големи заплати остават чужди на големите икономически и политически проблеми на България. Недостатъчно се води борбата с ширещата се корупция, особено в общинските администрации. Водят се понякога десетки съдебни дела, но вместо правосъдие виждаме разочарование, което поражда безсилие от беззаконието, има чадър и се закрилят нарушителите. Всичко това води до безверие в хората, държавността липсва, няма на кого да се жалиш, защото жалбите са глас в пустиня.
Незавидно е и днешното здравеопазване, което до известна степен се ликвидира. Няма профилактика, лечебният процес е силно занижен, а по време на социализма имаше много по-съвършено здравеопазване. Не се вземат положителни поуки от опита на други държави - членки на Европейския съюз. И пандемията показа, че имаме най-голям процент починали, най-малък процент ваксинирани. Ликвидирана бе и спешната помощ, включително и ядрото от спешна авиация с 3 самолета и всекидневни дежурства.
Но у нас не се търси сметка за това, а народът търпи и преглъща всичко, което му се сервира, само и само някак да преживее и да не си загуби работата, ако започне
да търси правдата
Много са въпросите, които българското правителство и нашето общество трябва да решават. Но вместо да се мисли как да се излезе от това положение определени кръгове и личности, най-вече от телевизионните екрани, отклоняват вниманието на хората с проблеми, които будят безпокойство за действия и мисли с цел изопачаване на историята, на историческите факти. От телевизионния екран на БНТ през май т.г. водещият на предаването "Вяра и общество" Горан Благоев заяви, че не може Червената армия, дошла като агресор в България в края на Втората световна война, да има паметник в София. Крайно време е, казва той, всички партии да заявят своето мнение за мемориала на окупационната Съветска армия. "От април 1993 г. Столичният общински съвет е издал разрешение за демонтаж на Паметника на Съветската армия, но правителството на Беров го спира и всичко това трябва да се реши днес от изпълнителната власт", заявява още Благоев. Не е трудно да се обясни, че този господин, вместо да се занимава с предаванията си по религиозни въпроси, гази във води, които са много дълбоки и може да се удави в тях. Не е разбрал, че няма на какво да стъпи под краката си, а
по водата може да ходи само Исус Христос
според преданията...
Господин Благоев, това, което заявявате от екрана, категорично се разминава с истината за "агресивната, окупационна Съветска армия". За ваше разочарование трябва да ви отговорим, че на 6 септември 1944 г. правителството на СССР обявява война на България поради следните причини:
1. От 1 март 1941 г. сме подписали военен договор като съюзник на Германия - с най-дивия, най-жестокия деспотичен фашистки режим.
2. Разгромила окупационната агресивна фашистка армия и нейните съюзници, Съветската армия достига нашата северна граница.
3. В България се намират части от армията на фашистка Германия, която нападна вероломно СССР през 1941 г. Понеже е имало германски части у нас, Съветската армия е навлязла на територията на България не от любов към войната, а за да ни освободи от присъствието на тези немски военни части. Нищо не е заграбила Съветската армия от България, а напротив, след 1944 г. СССР ни помага и с негова помощ България получава и друга, всеобхватна подкрепа във всички области на бедната ни и тогава държава.
4. България е приютила и прегърнала в обятията си най-агресивната, немската армия, която е потъпкала всякакви Женевски споразумения.
5. Без да има нито един изстрел и без да е убит нито един българин, Съветската армия минава по градовете и селата на България и е срещана
с цветя и хляб
от българския народ като освободителка. Съветският военнослужещ е пример за достойно поведение и за спазване на международното право. И на други територии са загивали съветските солдати на бойните полета за свободата, в това число и на територията на не една европейска държава. Но нито в една европейска държава никой не иска да разрушава и да демонтира паметници. Затова Паметникът на Съветската армия за българския народ е символ на свободата и на това да няма никога фашизъм. Никой не говори, че САЩ и Англия, без да обявяват война, убиха стотици български невинни граждани, домове на хората са разрушени не само в София, но и в други градове на страната ни. Всичко това е, защото сме активни участници на страната на Германия. Сега не е ли подобно нашето положение като слуги на други господари?
Господа, не изопачавайте историята и не клеветете по адрес на Русия. Без нея България щеше да бъде разкъсана като от вълци от западните страни, с които сега сме в Европейския съюз. Такива са фактите.
Няколко думи за сформираната на специален брифинг инициативна група, състояща се от общинската съветничка Марта Георгиева, журналистите Горан Благоев и Иво Инджев, финансиста Мартин Заимов, психиатъра Любомир Канов, инж. Иван Сотиров и др. Те излизат с предложение Паметникът на Съветската армия да се демонтира и изпрати в Музей на социалистическото изкуство като монумент на окупационната Червена армия. Много е близко до мисълта на всеки патриот, че това са
поръчкови изпълнения
за отклоняване на вниманието и най-вече за заблуда на младото поколение, което е далеч от времето на тази ужасна война. А за някои по-специални поръчки се предполага, че много добре се заплащат от поръчителя... Паметникът е защитен с редица международни и национални документи, започвайки с Европейската културна конвенция, Европейската харта за архитектурно наследство, договори за приятелски отношения и сътрудничество между България и Русия и други.
Дошло е време нещата да се казват с истинските им имена, иначе може да стане късно, когато ги потвърдим, ако я има хубавата ни държава. С такива неща България не трябва да рискува, а да гледа националния си интерес и народът да не допуска нито едно правителство да ни води към тези рискове. Винаги има решение от трудни ситуации, стига да се мисли реално, да се анализира обстановката. А страната ни има нужда от умни и предани на държавата управляващи, които да ни извадят от затрудненото положение, за да не сме на последно място в Европа.