Сила за наздравица

Отива си трудна година.
Трудна с лишения, с огорчения, с тревоги.
Трудна със заченатите отново омраза и лошотия между българи. Със закани и злоба, с простащина и с нищета.
По-всичко личи, че следващата няма да е по-лека.
Казват, че около войните майките зачевали повече момчета. За да има опора и надежда.
Дали пък в годината на духовната нищета в душите ни не се е заченала надежда за по-човешко бъдеще?
Българите сме корави хора. Социалистите - дваж по-корави.
Идеята ни за доброто на всеки е свещена. Чувството ни топлота, човещина и справедливост е свято. Искрата за промяна - неугасима.
Имаме сила в пламъка на празничното огнище да видим по-доброто утре.
Сила да вдигнем наздравица и да пожелаем здраве и дълъг живот на нас и нашите близки. На познати и непознати. Да пожелаем упоритост не само да оцеляваме, а и да отстояваме правдата и свободата, човешката си гордост и протегнатата ръка заедно да надвием мерзостта, злостта и мъката.
И да имаме инат да се усмихваме.
Наздраве!