Що е то европейска столица?

Симеон Петров

Проявите в Истанбул, обявен за Европейска столица за 2010 г., ще продължат недълго още, след което културни ведомства в Турция и Европа ще правят оценки за резултатите от тях. Това обаче няма да се случи с нашата страна. Не може да не се отчете, че обявяването на най-големия град в южната ни съседка за културна столица на стария континент беше успех за външната политика на Анкара да представя Турция като европейска държава, въпреки че 7/8 от нейната територия, т.е. Анадола е в Азия.
Сред участниците в концертите, организирани по този повод, беше модерният поп певец Боно. Той беше приет от премиера Ердоган и се срещна с дъщеря му, която изрази възхищението си от неговото изпълнение. Както и се очакваше, тази среща беше подробно отразена в медиите и разкри една важна и типична особеност - засилване на ролята на исляма и конкретно на турската действителност - дъщерята на премиера на обявената през 1923 г. на мястото на Османската султанска империя Турска светска република беше забрадена и облечена така, както повеляват изискванията на мюсюлманската религия.
Колкото и да е странно, нашата страна, България, която е нейна европейска съседка, досега не е отбелязала официално участие в културните прояви в Истанбул.
Защо? Защо нашите световно известни певци и ансамбли, балетни, оперни, танцови и други състави не гастролираха в Истанбул, след като е известно, че много от тях са печелили награди по цял свят? Не може и да става въпрос за някакви далечни разстояния. Напротив, древният Константинопол, едно от големите средища на европейската цивилизация, е както се казва "на една ръка разстояние" от България. И докато този факт говори най-малкото за недооценка на българската култура и предизвиква недоумение, то в България денем и нощем турската култура има непрекъснати прояви: достатъчно е да споменем за турските филми, продължаващи да се излъчват по български телевизионни канали.
В нашата страна имаше и една друга голяма турска проява: Празникът на турски език, който се чества в Турция на 26 септември, неслучайно съвпадна с международния конгрес, посветен именно на този език, в българския град Кърджали. В него взеха участие учени от Косово, Македония, Узбекистан, Азербайджан, Киргизия, Финландия и Турция. На него висшият служител от турското просветно министерство Садеттин Сабаз заяви, че турският език е един от "най-много говорените езици в света" и че между 7-те хиляди езика на планетата, той бил на пето място по разпространение. Председателят на общината в Кърджали Хасан Азис изтъкна, че от пет години в този наш град, със съдействието на университета Вилкент в Анкара, се организират семинари за учители по турски език. Той също посочи, че този университет и софийският университет "Св. Климент Охридски" били организатори на конгреса за турски език. Азис изказа и мисълта, че от време на време някой езици попадат "под обсадата" на други езици и култури, което представлявало голяма опасност за онези, които го говорели. Той обаче не посочи кой е "застрашеният" език и във връзка с това да изясни, че всяка държава има официален, задължителен за всички нейни граждани, език.
Напоследък нашата страна беше домакин и на прояви не от културен, а от икономически и политически характер, свързани с Турция, каквато беше кръглата маса, състояла се в София на тема "Търговските и икономически връзки между ЕС и Турция". На нея депутатът от ДПС и едновременно евродепутат Метин Казак се спря на необходимостта от премахването на всички бариери в търговските връзки между тях и по-специално на проблемите на бизнесмените от Турция, които правели милиони евро капиталовложения в европейските страни. Българският евродепутат посочи също, че Турция е единствената кандидат-членка за ЕС, която се сблъсквала с тези трудности, каквато нямали Македония и Сърбия, също кандидатки за ЕС. Той се застъпи за сключване на нова спогодба за визовия режим с общността, а също и за безмитен внос на стоки от Турция.
На кръглата маса в нашата столица изказване направи и турският посланик Мехмет Гюджюк, който, както бе посочено в пресата, изрази мнението, че освен страните-членки на ЕС, право на глас за членството на Турция в този съюз ще има и турското общество, което ще си каже своята дума по въпроса. Той също така не пропусна да подчертае, че неговата страна няма да приеме никакви други условия за това, освен копенхагските критерии, на които трябва да отговарят всички, желаещи да влязат в ЕС.
Кръглата маса относно икономическите отношения между Турция и ЕС, а и други международни прояви, не могат да не предизвикат въпроси като: Защо не в Брюксел или Страсбург, където са ръководните органи на ЕС, а в София са били разисквани отношенията на Турция с ЕС и как да разбираме и тълкуваме този избор? Защо евродепутатът от България Казак категорично е защитавал членството на Турция в ЕС, след като е известно, че има страни в него, които са на друго мнение.
Всичките тези прояви, а и други, свидетелстват за турското присъствие в нашия и в европейския културен, икономически, а и политически живот. То се очертава все повече да нараства и да напомня източната поговорка: Подадох си пръста, а той ми грабна цялата ръка!