Ще стане ли Сточна гара новото бижу на София...!?

През последните месеци архитекти опитват да съживят една забравена и рушаща се историческа атрактивна сграда в София и целия район около нея. Става дума за пустеещото административно здание на Сточна гара. Столичани са позабравили за нея, тъй като тя се намира някак встрани от бесния автомобилен поток на кръговото кръстовище. А всъщност гарата е само на 10 минути от площад "Александър Невски" и е част от широкия център. Когато човек се вгледа в постройката, макар и в сегашното й запуснато състояние, пред очите му лъсва истинско архитектурно бижу, еклектика между стилизирани заемки от Възраждането и арт деко.
Днес гаровият комплекс е превърнат в 

царство на гипсокартона и фаянсовите плочки 

Собственик на имота е Националната компания „Железопътна инфраструктура". Пред административната сграда на гарата е изграден строителен хипермаркет. Зад него двуетажната постройка стои заключена и в нея рядко нещо се случва.
Сдружението на архитекти и урбанисти "Градоскоп" иска това да се промени. В момента те организират временно вътре в постройката беседи с любители на историята на железниците, работилници за деца и разнообразни арт събития. В помещенията са наредени изложби, прожектират се образователни филми. Входът е свободен, а архитектите се радват на всекиго, дошъл да чуе историята на гарата или да попита как обраслият с бурени терен може да се трансформира в нещо хубаво за всички.
"Градоскоп" предлага зданието да стане културен център, а в района на Сточна гара да се създаде парк. "Рушащата се сграда има потенциал да се превърне в място, свързано с културното наследство на София, но и в пространство, което да удовлетворява нуждите на града и на местните общности", заявяват архитектите. Според тях кварталите около гарата може да се свържат чрез осигуряване на качествена паркова среда за хората. 
Допитвания до хората в района около Сточна гара показали, че жителите на близкия квартал "Хаджи Димитър" имат нужда от културен център и от място за събития, а тези на Драз махала - от зелени пространства и площадки за деца. Установили са още, че обитателите на съседния район "Оборище" също биха идвали до Сточна гара, ако тя се облагороди и отвори за хората. 
Идеите на архитектите звучат добре, но вероятно 

само най-заклетите оптимисти вярват 

че те ще се реализират в обозримо бъдеще. Повечето хора вече написаха в социалните мрежи, че след края на проекта "Нов живот за Сточна гара" очакват сградата пак да бъде заключена и саморушенето й да продължи. Песимизмът идва от факта, че архитекти от години говорят не само за нуждата от събуждането на този жп ареал, но и за това, че влаковите релси разсичат София на две и че липсата на добра свързаност обрича северните части на града на по-бавно развитие. Въпреки, че темата често се обсъжда в професионалните среди и на дебати за София, не е известно Столична община и държавата да са влезли в диалог как интересите на НКЖИ като собственик на Сточна гара да бъдат защитени и в същото време тя да се отвори за жителите на града.
"Имаме план сградата на гарата да бъде лице и в нея и да се влиза директно от улицата. Планираме пред нея да има и площадно пространство, за да бъде видима за всички минаващи", казва Адрияна Михайлова от "Градоскоп".
Основната идея е мястото да се превърне в постоянен център за изкуство и градска култура, а по следващите стъпки вече се работи.
Инициативата се реализира като част от международния проект New Inherit, в който "Градоскоп" и пет европейски организации изследват устойчиви стратегии за обновяване на индустриалното наследство и превръщането му в модерни културни пространства в Германия, Испания, Италия, Белгия, Кипър и България.
В момента се изготвя юридически анализ за това какъв да бъде моделът на управление на пространството. От една страна, сградата и терена около нея са държавни. От друга, нужно е да се включат повече заинтересовани страни, включително външни и финансиращи организации. 

Необходим е модел на публично-частно партньорство 

който да позволи развитието на района и на сградата и използването. "Другото, което правим в момента, е  представително антропологическо проучване сред жителите от околните квартали. Питаме ги от какво имат нужда, какво биха искали да видят в сградата и около нея. Повечето хора искат парк с детски и спортни площадки, за да стане това разделящо пространство свързващо, което се използва и от трите квартала", посочва Михайлова.
От "Градоскоп" се надяват до края на годината да има много по-конкретен план за действие - да е изготвен бизнес план, който да помогне да намерят парите и да предложи как да се управляват те. Дотогава гражданите имат няколко седмици, които вече текат, за да посетят Сточна гара и да добият предварителна представа за това колко потенциал има и в какво пространство би могла да се превърне. 
Столична община засега мълчи оглушително...

-------------
Историята
-------------
В началото на ХХ век жп транспортът вече е гръбнак на икономиката. София расте и има нужда от всичко – картофи, месо, въглища, дървен материал, порцелан и коприна. Някога всичко това пристигало с каруци от близките села или с конски впрягове от по-далеч, но с глобализирането на търговията влаковете поемат щафетата. Стоките започват да идват и от чужбина и трябва да има къде да бъдат посрещнати. Ето защо се ражда Сточна гара - с име, произлязло от самата й функция – гара за стоки. 

Около Сточна гара бързо се разрастват магазиите - онези складове, познати ни от пристанищата. Пространство, в което тече живот, икономика, движение и разбира се, пазарлък. С течение на времето този район се превръща в един от търговските двигатели на града. Гарата става свидетел и участник в забогатяването на София през 30-те години. Поради бързо нарастващия железопътен трафик в началото на ХХ век капацитетните проблеми на железопътния възел и гара София се увеличавали. В източната си част тя обслужвала и целия сточен жп трафик. Тогава са взети решения за реконструкция и модернизация на железопътния възел, включващи и строителството на нова Сточна гара и повдигане на железопътното трасе от спирка Кюлюците (т.нар. Царска спирка) в района на сегашния мост „Чавдар“, до и над Владайска река. Проектът на Сточна гара  е на известния архитект Панайот Калчев. Той е дългогодишен ръководител на архитектурното бюро на БДЖ. Проектира сградите и предгаровите пространства на Сточна гара София, гара Подуяне и гара Перник - истински шедьоври на индустриалната култура и наследство. 
Заедно с архитект Генчо Скордев арх.Калчев проектира и ръководи строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция на връх Мусала, открита през 1932 г., а после и тези на Черни връх и връх Ботев.
На 6 май 1931 г. е открита Сточна гара София. Коловозите й се простират от Владайска река до бившата Царска спирка. Гарата разполага с множество надлъжни, челни и коси рампи, общи разтоварища, двустранни и едностранни магазии и складове, вкл. митнически, хладилни помещения, кранове и пр. Тя обслужвала годишно милиони тонове товари, като входящите към София стоки са многократно повече от изходящите.