Ще летим ли до Луната

Наталия Ячменикова

Виктор Владимирович, неуспехът на „Фобос-Грунт” силно ли повлия на плановете за бъдещи междупланетни изследвания?

Това бе трагедия за колектива. Ние вложихме толкова много труд и надежди. Но трябва да продължим напред. Проектът „Фобос-Грунт” се превърна в скок от четвърт век. Именно толкова време не летяхме към други планети. Станцията бе сглобена на основата на нови разработки, ново оборудване, което нямаше летателен опит. Много от нещата се наложи да ги правим от нулата, като веднага ги приготвим за мисия от най-високо ниво на сложност. Питаха ни защо не сме били сложили на борда специална апаратура, за да се работи с апарата близо до Земята? Въпросът с теглото беше изключително сложен. Даже без допълнително оборудване, в случай на успех, спускаемият апарат би се върнал само със 7 кг. тегло.

На какво учи неуспехът?

Не трябва да се правят опити за надскачане от раз, а да се работи системно. Всички страни са имали провали, но винаги е било въпрос на чест и престиж да се повторят тези мисии и да се реши задачата. Погледнете хрониката на полетите до Марс с апаратите на САЩ, Европа и Япония от 1992 до 2003 г.: с „Марс Обзървър” бе загубена връзката, „Нодзоми” не долетя до марсианска орбита, „Марс Климат Орбитър” също не стигна до там, с „Дийп Спейс 2” бе загубена връзката веднага след влизане в атмосферата, „Марс Полар Лендър” аварира при кацане, при „Бигъл 2” модулът за кацане не излезе на връзка...
Същите тези американци минаха през всички проблеми. Научиха се. Сега към Марс лети ровърът Curiosity. Сложността на мисията е еднаква с тази на „Фобос-Грунт”, но той няма по-сложната задача за връщане обратно. Стойността на американската програма е 15 пъти по-голяма.

Сега правите ревизия на всички свои космически проекти. Това на първо място до Луната ли се отнася?

Да. Много технологични решения там бяха заложени и на „Фобос-Грунт”. Според нас, както и според РАН, е логично да бъдат изпълнени няколко лунни мисии. Освен решаването на научни задачи, трябва да се подобри техниката, връзката и навигацията. Когато се обработи получения опит, ще има пряк смисъл да се върнем към „Фобос-Грунт”.

Сега пак се заговори за изпращането на човек на Луната. Защо?

Времето на посещенията, когато астронавтът остави следа от обувката си – ура! – мина. Трябва да се лети до там за изпълняването на конкретни функции, например, за монтирането на радиотелескоп. За целта трябва да се подготви отначало инфраструктурата. При всички случаи, пилотираните експедиции до Луната трябва да се разглеждат като първи, необходим етап от усвояването на далечния космос от човека.
Това е уникален проект и той никога не е губел актуалността си. Никой няма смелостта да лети до там за да вземе проби от почвата на спътника на Марс. Русия рискува. Да, не се получи. Ще трябва да пресметнем и да преработим всичко наново. Новата станция ще бъде технически опростена и ще излезе по-евтино. Този полет може да се състои през 2018 г., когато ще се появи много удобен астрономически прозорец от гледна точка на положението на Марс. Технически погледнато е реално да подготвим повторение на полета в тези срокове.

А какво мислите за полет до Марс? Някои експерти твърдят, че именно той може да се превърне в резервна планета за човечеството.

Няма да стане. Условията не са подходящи. Но трябва да летим до там. Според мен, научният космос има по принцип две главни задачи. Първата – да се разберат законите на развитие на Слънчевата система. Защо, да речем, най-близките съседи на Земята – Марс и Венера, от една страна са пясъчен ад, а от друга – киселинен ад. Огромен интерес представляват и спътниците на Юпитер. За да разберем законите за развитие на планетите, трябва да имаме достъп до тях. Преди всичко трябва да изпратим там автомати. Сега се обсъжда участието на Русия в европейския проект „ЕкзоМарс”. Първият полет е набелязан за 2016 г., а втория – за 2018 г. Какъв може да бъде приносът на Русия в това? Това са редица научни устройства, както и е възможно да участваме в модула за кацане. Отначало европейците планираха модулът-демонстратор да прекара много кратко време на повърхността на Марс. Ние предложихме да се усложни конструкцията: да се сложат елементи от система на електрозахранване и радиоизотопен термоелектрически генератор.

Смятате ли също, че човек може да бъде изпратен в космоса само тогава, когато възможностите на роботите бъдат изчерпани?

Абсолютно. Всеки един робот представлява виртуални сетивни органи на човека. Те просто се намират на друго място. А втората най-важна задача на научния космос е свързана пряко с астрофизиката. Никой вече не се съмнява във факта, че само пет процента от Вселената се състоят от класическа (барионна) материя, като тук влиза всичко – звезди, планети, комети. Други 25 процента от Вселената представляват загадъчна тъмна материя. А останалите 70 са тъмна енергия, за чиито физически свойства и природа никой нищо не знае. Следващата стъпка в развитието на човечеството е свързана с разгадаването на тези тайни на природата. Трябва да се натрупват знания. И трябва да се влагат средства в астрофизиката, като един от основните източници на нови знания.

Можете ли да разкажете нещо за проекта, свързан със спътника на Юпитер – Ганимед?

Много любопитна мисия. Вероятно, също ще се направи съвместен проект с ЕКА. Или поне се водят такива преговори. Преди известно време европейските колеги разглеждаха варианта за изпращането на апарат до другия спътник на Юпитер – Европа. Там, обаче, бе открита „свръхголяма радиация”. Не съществуват прибори, които биха могли да работят в подобни условия. Затова сега се разглежда Ганимед. Вече има начални разработки.

Говори се, че вашата фирма предлага екзотична експедиция: изпращането на специална мисия до астероида Апофис за поставянето на радиомаяк там?

Проектът е в най-начална фаза. За какво ни е това? Напоследък много се говори за опасността от астероиди. Апофис е само една от потенциалните заплахи. Полетът до него е една от стъпките, които се вписват в общата ни стратегия: земните жители трябва да имат възможността от достъп до всички небесни тела в Слънчевата система.
Ние просто трябва да сме готови да изучим и, ако трябва, да въздействаме на всяко едно космическо тяло.

Трябва ли да има отделна програма за научния космос?

Мисля, че да. Научните мисии изискват продължителна работа по подготовката им, по развитието на съотвените технически и производствени възможности. Те не дават моментален икономически ефект и не могат да бъдат комерсиализирани. Тази работа е в интересите на утрешния ден на човечеството.

Студентите изненадаха NASA

В базата на Космическия център „Маршал” (щата Алабама, САЩ) се проведе годишното международно студентско състезание „NASA Great moonbuggy race” (Голямото състезание за луноходи). Това е увлекателно състезание с механизми, изготвени от студенти от технически вузове от цял свят, което се провежда вече за 19-ти път. Руският студентски отбор „Moonbuggy team Russia” спечели двете най-почетни инжерни награди – „Best design Award” и „Telemetry/Electronics Award”, а също така зае четвърто място по общо време в надпреварата. Руският отбор бе признат за най-високотехнологичния и най-професионалния.
 
Цифри
 
33
руски космонавти и 7 кандидат-космонавти са готови всеки един момент да се отправят в космоса

90
астронавта има в отряда на НАСА, а други 28 души са астронавти-мениджъри.

150
хиляди долара печели средно руски космонавт за половингодишна
командировка в Международната космическа станция