Щастливо дете, излизащо от морска мида

След Паисий Хилендарски по българските земи се раждат плеяда знайни и незнайни български просветители, радетели за образование, просвета и култура на своите сънародници. Съгласно източниците, едва ли би могло да се посочи след Паисий и неговата "История славянобългарска" друг, който да е допринесъл за първото духовно събуждане на българите повече от неговия последовател и "гениален приемник" - Петър Берон! През 1824 г. в град Брашов, Трансилвания (Румъния), се появява малка книга, носеща заглавието "Буквар с различни поучения", с изобразен делфин на корицата. Тази книга оказва огромно и значимо въздействие в развитието на образователното и просветно дело и оставя трайни следи в развитието на българската национална култура. Това е първият български учебник, наречен още "Рибен буквар".

Автор на това първо учебно помагало

е високообразованият за времето си възрожденски деец и учен енциклопедист Петър Берон. Този бележит български учен изследовател е бил едва на 26 години, когато създава това забележително творение "за ползу роду". "Рибният буквар" става много популярен с това си название, което е взето от рисунката на делфина в края на книгата.
Този забележителен буквар се състои от 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки. Във въведението, в прочутото "предисловие", младият автор разказва за подбудите, които са го подтикнали да напише книжката: "Мисълта ми не е да спечеля пари, нито да проболярея от святото това дело, ами да управя и наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите хора, които придават на моите ръце родителите техни". Дори първата рисунка на буквара е нарочно подбрана: щастливо дете, излизащо от морска мида!. Първият раздел е посветен на буквите и граматиката, включва азбуката, произнасяне на буквите, представя буквите и частите на речта, "но мене ми ся вижда, че по лесно ще сричами, ако назовавами: А, Бъ, Въ, Гъ, Дъ, Е Жъ, Зъ и прочия...". Авторът на учебника въвежда понятията "съществително, глагол, прилагателно, местоимение, предлог, наречие" и др. и дава обяснения за тяхното значение. Във втори раздел Петър Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва научи, да ги знае и да ги ползва. В следващите раздели са представени четива на говорим роден език. В трети раздел авторът е включил 64 въпроси и отговори, свързани с доброто възпитание на детето и ученика.

Следват "Умни отговори"

отправени към великите древни философи. Зареждат се дяловете с "Добри съвети", подбрани от съкровищницата на народната мъдрост. Целта на четвъртия раздел е да помогне за доброто възпитание на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древна Гърция. В петия раздел са включени различни басни, целящи "Читателят да открива в чуждия опит важните за своя живот поуки". Следват "Различни истории" с подбрани четива, разказани простичко, за да укрепят "доброто, душевната чистота, учението, приятелството, човечността". В шестия раздел са показани различни случки от живота на древните цивилизации с поучителен характер. Седмият раздел има подчертано енциклопедичен характер. В този раздел "Физически сказания" се дава информация за продукти, използвани в бита: сол, кафе, тютюн... Представени са описания и най-общи познания за растения, минерали, сухоземни и водни животни, непознати за нашите географски ширини (делфин, крокодил, камила, носорог), природните условия и описания на човешкото тяло. В последния осми раздел са дадени познания за числата по аритметика. В приложение са показани дванадесет литографски рисунки на животни от южните страни. В съответните раздели има препоръчителни много интересни и поучителни мисли, необходими във всекидневната практика при общуването между хората, мъдрости от гръцката философия и митология, които според автора на книгата трябва "да ръководят хората". Необходимо е да се посочи и начинът, по който се възпитават децата, учащите се. За пръв път се изключват физическите и други унизителни наказания, като се препоръчват добрите учителски съвети към детето "аз не ще го плаша, че ще го запра и в неделя да чете, нито ще го бия, ами ще му река да иде да седне настрана, доде свършат другите". Според него учителят трябва да възпитава добродетели и да бъде добър, сърдечен, да зачита правата на детето и неговите интереси и да му бъде истински другар. Колко актуално звучат тия препоръки!?
 
Бъдещият енциклопедист

(медик, химик, биолог, педагог, философ и небесен физик) доктор Петрус хаджи Берон е роден в старопланинския градец Котел в края на последното десетилетие на ХVІІІ век в семейството на абаджия и търговец с русофилски убеждения. (Не е уточнена точната година на раждане. Според едни източници - през 1795 г., а според други - през 1798 или 1800 г. Не са опазени и фотографии на неговото лице...) Малкият Петър учи най-напред черковнославянска азбука в килийното училище, наизустява богослужебни книги "които не разбира", после изучава гръцки език и "античната мъдрост в елинската школа" при добре известния за времето български учител Райно Попович. Наложила се необходимостта сам да си изкарва прехраната. След като чиракува по абаджийство, любознателността и жаждата за знания го принудили да емигрира във Влашко, където се запознава "с новите идеали на века". Учи в букурещкото училище на известния за времето гръцки просветител и книжовник Вардалах. Изучава хуманитарните и природоматематически науки, учи езици, проявява голям интерес към древногръцката философия. Животът му в Букурещ е неспокоен, труден, но активен. Поради липсата на средства, които никой не му праща, той е принуден да работи като частен учител и едновременно самият той да учи. Взема и участие в обществено-политическия живот на българската и гръцката емиграция. Неуспешният замисъл на "Гръцката завера" принуждава Берон да напусне Букурещ. Отива в Брашов, който по това време е в пределите на Австро-Унгарската империя, и става учител в дома на богатия български търговец Андон Иванов. Тук, при създадените много благоприятни условия за творческа дейност, той се отдава на писателска дейност.  
Бил е твърде млад, когато с моралната и материална подкрепа на своя родолюбив български благодетел и хазяин, родом от Сливен, написва и публикува "Рибен буквар". П. Берон полага много труд, желание и амбиция, за да се справи с това свое

пионерско дело без предшественици

Сам той откровено споделя в предговора към "Буквара" онова,  което го е вълнувало, когато е пристъпил към писането; "Когато изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани на техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си в школата с толкози страх и треперение, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нито да сметнат.....Почудих се, как през толкози векове  не ся намери ни един да познай това окаяно състояние и да покажи един прав път камто учението..., ни един не ся намери да смисли несчастните деца и сочини за тях някоя книжка. Това дело возприех аз...".
Петър Берон предлага нов метод за начално обучение. Това е методът на "взаимоучителя", който позволява "обучаването до 100 деца". За целта се използват по-талантливите и лесно усвояващи преподаваната материя ученици, които от своя страна помагат на по-трудно възприемащите. Интересът към "Рибен буквар" е изключително голям. Съгласно източниците, в продължение на 20 години - от 1841 до 1862 г., той претърпява шест издания. Авторът на книгата получава голямо признание и още приживе се радва на голямо и заслужено уважение. Букварът е високо оценен: "Това е първият български учебник, първата детска книга и първата книга с художествени четива със светски характер, сред които има и басни, проправя пътя за развитие на литературния български език, тя е първата българска печатна книга, в която се изучава човешкото тяло и се разпространяват хигиенни знания, поставя се началото и на физическото възпитание".
В източниците се посочва, че творческата дейност на този именит български възрожденски деец не свършва до 1824 г. Неговата жажда за познание го тласка към Мюнхен, където при тежки условия и крайно оскъдни средства завършва медицина. Петър Берон се изявява като истински родолюбив българин,

патриот, благодетел и дарител

Той дарява средства за подкрепа на много български светски училища. Занимава се с търговия след дипломирането си, работи и като лекар в Румъния. Тук той се отдава на сериозна и задълбочена научна работа. Целта му е да се окаже помощ за развитието на училищата в българско. Книги и парични помощи за отваряне на девически училища получавали Котел, Сливен, Стара Загора, Русе, Шумен, Търново, Разград, Казанлък и др. Лично Петър Берон подпомагал издигането на будни и талантливи българи. През 1860 г. издава "Метеорологически атлас", илюстриран от големия възрожденски художник Николай Павлович, поддържа тесни връзки с редица дейци от нашето Възраждане, между които се съобщава и за дружбата му с Георги Раковски. Независимо че той не застава в редиците на българската революционна емиграция, неговата огромна и разнообразна просветителска и педагогическа дейност оказва съществено влияние за събуждането и издигането на националното самосъзнание на българите. И днес потомството се гордее с учения Петър Берон. Съобщава се, че неговото име се нарежда сред имената на най-известните европейски учени на ХІХ век. Научното творчество на Петър Берон е събрано в "25 тома, писани на френски, немски и гръцки език".
На 21 март 1871 г. зли хора го удушват в дома му в Крайова.